Никога не позволявайте на чужди хора да сядат на вашето място у дома

Личните вещи принадлежат само на техния собственик. И никой няма право да ги използва. Ако у човек с лоши намерения попадне нещо лично ваше, той може да ви навреди. Как работи това, все още не се знае…

Личните неща са, така да се каже, самите ние. Не случайно истинските екстрасенси, хора с висока чувствителност, могат да научат много за собственика на някоя вещ.

Личната ми вещ е само моя

Твърде много енергия има в нея: за миналото, характера, навиците, здравето … Нещо особено мистично – няма. Има нещо, което не е напълно ясно за днешната наука. Но е известно, че една система запазва следа от контакта с друга система.

Ето защо е толкова неприятно, когато непознат взима личната ни чаша или сяда на нашето място. Дори на едно дете му е неприятно, когато му вземат играчките – единственото му ценно имущество.

И е неприятно, когато някой му вземе чинията. „Това е мое!“ – казва детето открито. „Моето“ е почти „Аз“, то е част от нашия „Аз“.

Шаманът се стреми да завладее личните вещи на жертвата, ако практикува черна магия, както пишат етнографи и антрополози. И чрез лична вещ той се опитва да навреди на обекта на магията, както е било в примитивните времена.

Личната вещ е нещо, което ние считаме само за наше. „Кой яде от чинията ми и спи в леглото ми?“, гневно питат джуджетата от приказката. И нашето подсъзнание пита същото. Със същия гневен глас.

Има не само лични вещи, има и „нашето място“, специално място в къщата, което ние считаме за наше. Уютно място, така да се каже.

Възрастна съседка идвала при една жена и винаги сядала на нейното място, на табуретка до прозореца в кухнята. Въпреки че имало удобни меки столове, съседката предпочитала табуретката. Тя имала болни крака, била затлъстяла и се задъхвала.

Тя идвала и сядала на неудобната табуретка, гледала тъжно през прозореца, мълчала, сякаш не искала да пречи. Но е някак неуютно, когато чужд човек е в къщата и седи на нашето място.

Минала една година. И един ден младата жена се озовала на тази табуретка в същото положение, в което обикновено седяла съседката. Със същото изражение на лицето. И изведнъж осъзнал, че краката я болят. И е крайно време да направи нещо с килограмите, меко казано. Тя погледнала в тъмното стъкло на прозореца и се ужасила; там за миг се отразило лицето на съседка …

А съседката на средна възраст изглеждала просто прекрасно. Отслабнал, подмладила се, краката й започнали да я болят по-малко. И спряла да идва на гости, започнала да ходи при други съседи.

И дори не се сетила да си вземе бастунчето, с което едва кретала преди, така то останало в къщата на младата жена, която загуби здравето си. Тя го забравила по странен начин.

След това този бастун бил изхвърлен. Кухнята била пренаредена, а табуретката също била изхвърлена. А здравето на младата съседка започнало постепенно да се подобрява. Тя все още си спомняла неприятното чувство, което изпитвала, когато възрастната жена упорито се намествала на нейното място.

И тя се проклинала за неспособността си да се погрижи за себе си – меко, но упорито трябвало да и предложи стол. Или дивана. И честно да каже: „Не ми харесва, когато някой седи на моето място!“ – макар и на шега, но искрено …

Начинът, по който се случва подобно влияние, все още не е много ясен на науката. Има различни хипотези.

Но, както пише антропологът М. Мос, който е изучавал магьосничество в руските села и в племената на Нова Зеландия, нашата работа е да опишем явлението. А работата на учените е да му намерят обяснение. Някой ден вероятно ще се намери такова. Затова е по-добре да слушате какво казва душата ви.

Автор Анна Кирянова