Тройният филтър на Сократ: противоотрова срещу лъжи

Този тест учи как да не обръщаме внимание на неверни, обидни и безполезни думи. И този подход е приложим не само за клюки и лъжи, той може да се използва за филтриране на това, което виждаме в социалните мрежи и медии.

Появата на концепцията за тройния филтър е свързана с историята на великия гръцки философ Сократ. Мнозина го наричат отличен житейски урок, който може да ви научи как да възприемате адекватно слуховете и клюките.

Легендата разказва как един от учениците му веднъж се обърнал към Сократ. Той бил много развълнуван и казал на учителя, че е срещнал един от приятелите на философа, който говори лошо за него.

Сократ помолил младежа да се успокои. Преди да бъде изречено, посланието трябва да премине през тройния филтър на пратеника. И ако тестът не бъде издържан, това означава, че новината изобщо не си струва да я чуе вашият събеседник.

„За да намерите себе си, мислете за себе си“ – Сократ.

Тройният филтър на Сократ

Гръцкият философ задал на развълнувания ученик въпроса: „Наистина ли си сигурен в истинността на това, което ще ми кажеш сега?“ За миг ученикът се замислил. Всъщност той не можел да бъде сигурен, че са му казало истината. Всичко зависи от коя страна се гледа.

„И така, не си сигурен, че казаното от него е вярно?“, обобщил философът. Ученикът трябвало да признае това.

Тогава Сократ му задал втори въпрос: „Искаш да ми кажеш нещо добро или лошо?“ Той отговорил, че това явно не е добро. Напротив. Той бил уверен, че това, което ще сподели с учителя, ще го накара да почувства дискомфорт. Затова Сократ му казал: „Искаш да ми кажеш нещо лошо, но не си напълно сигурен, че е истина“. Ученикът се съгласил.

Тогава Сократ му задал последния, трети въпрос: „Това, което ти искаш да кажеш за моя приятел, някак си ще ми помогне ли?“ Ученикът се поколебал. Той наистина не знаел колко полезна би била информацията за учителя. Може би приятелите ще спрат да общуват, но предвид липсата на увереност в нейната достоверност, може би тя не е полза.

След този разговор философът не искал да слуша с какво е дошъл ученикът при него. Той казал: „Ако искаш да споделиш с мен невярна, неприятна и безполезна информация, тогава защо ми е необходима?“

„Не мога да уча никого. Мога само да накарам хората да мислят ”– Сократ.

Истина, доброта и полза – това са съставните части на тройния филтър на Сократ. Той вярва, че преди да каже каквото и да било, човек първо трябва да се запита: „Сигурен ли съм в истинността на това, което ще кажа? Какви емоции ще предизвика това – добри или лоши? Наистина ли трябва да кажа това и ще бъде ли полезно? „

Този троен филтър е отлично ръководство за това какво трябва да говорим и какво трябва да слушаме. Това е един вид набор от параметри, които определят здравословната и конструктивна комуникация.

Практическо приложение на тройния филтър

В реалния живот е много трудно да се определи кое е вярно, добро и полезно. Ето защо ви предлагаме няколко допълнителни въпроса, за повишаване на ефективността на теста с тройния филтър.

Относно достоверността. Имам ли потвърждение за достоверността на тази информация? Мога ли да разчитам на нея? Ще мога ли да докажа нейната достоверност на другите? Готов ли съм да рискувам репутацията си в нейна защита?

Относно добротата. Полезна ли е тази информация за мен лично или за някой друг? Ще направи ли мен или околните по-добри хора и ще предизвика ли положителни емоции? Ще се подобри ли положението на тези, към които е адресирано?

По отношение на ползите и необходимостта. Тази информация ще подобри ли живота ми или живота на събеседника ми? Има ли някаква практическа стойност за него? Как точно моето съобщение ще му повлияе и ще навреди ли на другия човек?

Както беше споменато в самото начало, тройният филтър на Сократ е фокусиран предимно върху слухове и клюки. Използването му може да сложи край на досадни слухове. Въпреки това, той може да се използва също толкова ефективно, за да филтрира това, което виждаме в социалните мрежи.

econet