Основната идея e: за да се случи желаното в материалния свят, тоест да се материализира, първо трябва да се случи в съзнанието на човека.

Тъй като материализацията е проекция (!) в материалния свят на това, което вече се е случило, тоест то съществува в съзнанието.

Какво значи „да се случило в съзнанието“? С прости думи: това е, когато човек със сигурност знае отвътре, че това вече е решен въпрос. Например, той вече е купил билет за ваканцията си след една година и вече няма нужда да се притеснява дали ще отиде някъде на почивка или не: той знае, че ДА. Това вече е уреден случай. Факт от живота. Просто няма да се случи точно сега, но по план – след една година. Край. Можете да се отпуснете.

И ако човек със сигурност знае, че „това вече се е случило“ и вече няма нужда да се тревожи за него, тогава какво НЕ трябва да прави?

Той няма да тича по врачки с тревожни въпроси: Я погледнете там в кристалната топка, отивам ли на почивка след година? Какво показват звездите, харесват ли ме? Какво ви казва там утайката от кафе? Как ще се развие съдбата ми? Защо би попитал това, ако знае, че желанието му вече е реализирано, просто забавено за определено (от него) време в бъдеще?

Той няма да ходи на курсове и тренинги за желания, за да се научи как да реализира желанието си, използвайки някаква чудотворна техника. За какво? Той знае, че желанието му вече е реализирано.

Той няма да прочете още 150 нови книги в търсене на отговор на въпроса „как да управлявам своята реалност и да сбъдвам мечтите си“, защото не може да го направи. За какво? Той знае, че желанието му вече е реализирано.

Той няма да отиде на църква, да запали свещ, да се пазари с Бог и да го моли да му помогне да осъществи желанията си. За какво? Той знае, че желанието му вече е реализирано.

Той няма да прави някакви шамански ритуали на пълнолуние, да слага вода на перваза на прозореца и други ритуали, предназначени да помогнат за реализирането на желанието с помощта на неизвестни мистични сили, действието на които той напълно не разбира и наистина не им вярва, но са му казали, че трябва да е така. За какво? Той знае, че желанието му вече е реализирано.

Като цяло човек няма да суети в живота, в конвулсивно търсене на Свещения Граал, който мистично осъществява мечтата му, защото няма нужда от него:

ЗНАЕ, ЧЕ ЖЕЛАНИЕТО МУ ВЕЧЕ Е ИЗПЪЛНЕНО

Ето така трябва да се отнасяте към желанията си – сякаш вече сте си купили билет.

Това е голямата ирония на Вселената: човек желае само това, което все още няма. И в главата му е мисълта, че той няма това и трябва да го получи отвън.

При това единственият начин да материализираме нещата в материалния свят – това проекцията от нашето внимание в света на вещите, които вече са реализирани в нашето съзнание, тоест тези, които вече са там.

Но ако в нашето съзнание живее отсъствието на нещо, то ние проектираме отсъствието на това и в света.

За да можем да проектираме нещо в света, е необходимо то вече да е реализирано в нашето съзнание.

Разбирате ли врътката? Определено това е един от най-трудните, но важни парадокси, който е жизненоважно да се разбере.

esotericblog