Има хора, които подробно, ама много подробно и емоционално описват болестта си. Подобна подробна история не е нищо повече от опит за „прехвърляне“ на болестта (разбира се, ако не е в кабинета на лекаря).
Как да разберем, че човек умишлено детайлизира симптомите?
Защо да не слушате подробна история за болестта с подробно описание на симптомите? Защото реално можете да се разболеете от тази болест, това е всичко. А лекарите са защитени от професията си.
Те са психологически готови да слушат без емоционално включване. Добрият лекар съчувства на пациента, но болестта за него е обект на приложение на професионални знания. Лекарят не се включва в ситуацията, не се синхронизира с пациента.
Въпреки че лекарите често се разболяват от болестите, от които лекуват …
Защо не трябва да слушате подробна история за болестта с детайлно описание на симптомите, ако не сте лекар?
Има хора, които подробно, много подробно и емоционално описват болестта си. Или болестта на любимия човек, и то не на лекари, а на обикновени хора. Колега на работата, спътник в пътуването, фризьор, познат, когото са срещнали случайно.
Тук можете да обърнете внимание на това: човекът започва да разказва своята тежка история, когато другият няма къде да отиде. И слушателят трябва неволно да слуша неприятни подробности; невъзпитано е да прекъснеш по средата на изречението и да си тръгнеш, нали? Така че те слушат. Въпреки че изслушването на подробностите е непоносимо, те са толкова натуралистични.
Така една жена изслушала разказа на позната за операция на опашната кост. Много подробна история, пълна с неприятни подробности. Приятелката се оплакала, че сега ще трябва непрекъснато да си прави операции. И три дни по-късно слушателката открила у себе си същите симптоми и в резултат се подложила на операция. Трябвало да си направи операцията на опашната кост … И лекарят казал, че е възможно повторение на операцията, такова е заболяването.
От древни времена е известно „предаване“ на болестта. Когато болестта е била „прехвърляна“ с магия върху някаква вещ и тази вещ се е предавала на други хора, така че болестта да се предаде на тях.
Ако в селото някой дойде при съседите или по пътя със случайно срещнат човек започне да описва подробно симптомите на болестта си, те веднага ще избягат от него. И биха взели всички защитни мерки. Защото такава подробна история не е нищо повече от „пренасяне“ на болестта. Разказвачът очевидно се опитва да прехвърли болестта си върху слушателя, поради което той рисува своите чувства и страдания толкова натурално. Той иска да предаде болестта на друг!
Всъщност всеки впечатлителен и чувствителен човек може да се разболее. Колко по-добре ще стане за някой, който се е оплакал в детайли, не е известно. Вероятно ще се оправи. Той е разказал и тайно вярва, че е предал страданието си на друг. И емпатичният слушател може да изпита всички симптоми, които са му нарисувани. Може да се разболее сериозно.
Възможно е да се разбере, че човек умишлено детайлизира симптомите си по следните признаци:
– в описанието има натурализъм. Напълно неподходящ. Вие сте просто познати и не е нужно да знаете колко гной е изтеглена от разказвача и какъв цвят е имал обривът по дупето му.
– историята е прекалено емоционална. Разказвачът говори с жален, тъжен, болезнен глас, сякаш се опитва да ви вкара в транс, да ви хипнотизира
– говори за болестта си там, където е трудно да напуснете. Да приемем, че клиент сяда на фризьорския стол и започва да говори. Или ви е препречил пътя в коридора. Или стоите на улицата и не ви пуска. Или е дошъл за нещо, стои в коридора и разказва. Или сте отишли на гости и заедно със сладкишите слушате подробности за болестта.
– след такава подробна история се чувствате зле. Може би е началото на подобна болест. Но по-често всичко се ограничава до лошо здраве.
Признаци, че се опитват да ви прехвърлят болест
Да съпреживяваме с другите е добре. И е необходимо да ги подкрепяме колкото е възможно повече. Но тези хора се нуждаят от нещо различно: затова те описват по толкова пъстър и подробен начин всичко, свързано с болестта. Разказват се ненужни и неприятни подробности. Това трябва да ви предупреди и да ви накара да си спомните за психичната хигиена.
Няма нищо обидно в това да се каже искрено: „Съчувствам ти. Но се чувствам зле, когато ми се разказва това толкова подробно. Аз съм впечатлителен човек и не се чувствам добре. И мога да се разболея. Познавам себе си. Така че нека пропуснем подробностите. Желая ти възстановяване! „
И тогава всичко ще стане ясно. Ако разказвачът се ядоса, разочарова, започне смътно да заплашва и да намеква, още повече да хленчи и започне да се представя за жертва, трябва да помислите за вашата безопасност. Пожелавам ви здраве и се дръжте на безопасно разстояние в такива случаи. Защото може да си имате работа с „прехвърляне“.
econet
Автор Анна Кирянова