Не правете нищо. Просто забравете…

Един уикенд сестра ми дойде на гости. Времето не бе подходящо за разходка, но въпреки това и предложих да излезем навън, защото всяко такова излизане се оказваше много ползотворно. Винаги се прибирах у дома в добро настроение и с джобове, пълни с мъдрост, която тя случайно ми споделяше.

Тази разходка не бе изключение. Приблизително на половината път казах на сестра си как позволих да бъдат нарушени личните ми граници, как реагирах на това и как не чух нищо от хората в отговор.

„Може би трябва да предприема действия“, изказах мислите си.

На което сестра ми каза 7 мощни думи: „Не губи енергията си в негативни ситуации“. И с любящо състрадание тя добави, че всички ние сме „колекционери“, свикнали да събираме неща. Но тази необходимост от събиране води до негативни последици, отнемайки от нас ценно време и енергия, които бихме могли да похарчим за нещо наистина важно.

„Не прави нищо. Просто забрави“ – обобщи тя.

В този момент не осъзнавах напълно сериозността на думите й, но след по-малко от ден цялата дълбочина на тяхното значение най-накрая стигна до разума ми. Бях готова да хвърля енергията си в нещо, което да ми донесе още повече опит и работа.

Но си спомних съвета на сестра ми: „Не губи енергията си в негативни ситуации“. Това ме накара да спра … да не правя нищо … и да се откажа от случилото се.

Да, моята склонност да искам да реша всичко и веднага беше очевидна, дори по отношение на онези неща, които ми бяха натрапени и които не съм искала. Но това изобщо не беше възможност да се засрамя заради тази си склонност. Не, това беше възможност да отпразнувам нарастващото ми осъзнаване и факта, че не тръгнах по пътя на самоунищожението. Не, аз избрах да се грижа за себе си и за пътя на вътрешния си мир.

Да! Угодничество, лепене на етикети, самочувствие,приемане, постижения и производителност – участва абсолютно всичко. Но сега вече се опитвам да слушам гласа на моя вътрешен защитник.

Сега ми е много по-лесно да реша какво няма да търпя и да отказвам да поемам отговорност за това как хората реагират на личните ми граници. Всичко това е усилена работа и определено няма да се променя за една нощ, но вече правя първите си стъпки. И това ми помага повече от всякога.

Наистина ли искам да продължа този разговор?

Наистина ли искам да запаля този „огън“?

Наистина ли искам да продължа да се занимавам с тази токсичност?

Наистина ли искам да продължа да губя енергията си за това?

Наистина ли искам да отворя кутията на Пандора?

Не? Е, тогава няма да губя повече енергия за това и просто ще забравя.

Затова нека съзнателно изразходваме нашите най-ценни ресурси. Защото ако ги похарчим, няма да можем да ги си възвърнем.

Автор: Rachel Macy Stafford