Лазарев: Отчаянието е самоубийство и саморазрушение

Ако искате нещо, то вече се е сбъднало на друг план. Оказва се, че нашите дълбоки желания идват при нас от бъдещето.

Тоест, те вече са се сбъднали някъде или могат реално да се сбъднат. Защо така се случва?

Желанията ми са свързани с живота ми. Ако искам нещо и вярвам в него, знам, че може да се случи, да се постигне и т.н. Не се отказвам от желанията си – значи не се отказвам от живота си. Това се нарича оптимизъм.

Песимизмът е невярване в моето бъдеще, невярване в моите желания. А това означава унищожаване на бъдещето ми. Така се оказва. Концепцията на настоящето е илюзия, всъщност има два потока от време: един от бъдещето и един от миналото. Сега сме в настоящето, но се състоим от миналото на бъдещето. И сега, ако не вярваме в себе си в бъдещето, ние унищожаваме тази структура на нашия „Аз“, нашето временно тяло в бъдещето.

Следователно отчаянието е самоубийство на фин план, унищожаване на бъдещето.

Следователно унинието е унищожаване на фините структури на бъдещето, а там са нашите потомци. Ако човек изпитва отчаяние, неверие в себе си, ако говори лошо за бъдещето си, тогава той унищожава не само себе си, но и своите потомци.

След това започнах да казвам: не може да се самокритикувам. Вие трябва да се обичате като дете. Вие сте несъвършени, вашето тяло, вашият човешки Аз е несъвършен. Трябва да го образовате.

Ако едно дете греши, спъва се, не може да направи нещо, ние няма да стоим със скръстени ръце и няма да започнем да го обвиняваме, осъждаме и т.н. Ние ще му помогнем. Ще го научим, така трябва да учим и себе си, душата си, да я възпитаваме, ако правим груби грешки, значи сме просто несъвършени.

Съвършенството идва чрез любовта.

Това означава, че доколкото разбираме несъвършенството и работим по него, дотолкова се и развиваме. Следователно не можете да се критикувате! Още повече не можете да критикувате собствената си съдба. Тъй като съдбата ни – това са нашите желания, животът ни е в по-голям мащаб от само един живот.

Лазарев С. Н.