Преди няколко години е бил проведен експеримент с удивителна простота: опитни плъхове, които били бременни, седмица ги обучавали на определени умения. След това техните новородени плъхчета били прехвърлени на други плъхове за отглеждане. И тогава, когато малките пораснали, учените проверили дали имат тези умения. Оказало се, че малките се държат така, сякаш тези умения са развити от самите тях.

Тогава опитът бил усложнен. У плъховете се култивирали умения за кратко време, след това те забременели, а родените бебета били дадени на други плъхове за отглеждане. Резултатите били същите. Гените, които носели огромна информация, натрупвана в продължение на стотици милиони години, запаметявали информация, натрупана в продължение на няколко дни.

Как да не си спомним за Записите Акаша? В индийската философия има концепция за световния ефир, в който всички събития се „записват“. Оказва се, че всяко живо същество има свой личен „ефир“, където всичките му чувства и действия се „записват“ през целия му живот. И сега можем да си спомним концепцията за кармата, която свързва минали действия със сегашното здраве и бъдещата съдба.

Преди се смяташе, че генотипът се активира само по време на бременност и сформиране на плода. А после гените сякаш се елиминират и всичко се пренася в съзнанието. Сега се оказва, че нашето подсъзнание, нашият генотип взаимодействат със съзнанието във всяка част от секундата, помагайки му да се развива, адаптира към света около нас и да го опознава. Вечността взаимодейства със секундата, грижи се за нея, помага и да се развива.

Има и други потвърждения, че нашата генетична памет не е заспала, не се е оттеглила. Това е опитът на астронавтите в орбита. Преди не беше прието да се говори за това, тъй като се смяташе за психично разстройство и астронавтите могат да загубят работата си. А всъщност много хора в орбита са имали ясновидство.

Спомням си как един от космонавтите описва състоянието си: „В орбита повярвах в Бог. Видях миналото и бъдещето. Научих, че баща ми е на път да умре. Научих много бъдещи събития. Няма да разкажа всичко, но отново искам да кажа, че окончателно повярвах в Бог. „

Какво може да му се е случило?

Ако се знае алгоритъма, тогава няма нищо свръхестествено в това. Защото в орбита човек се изключва от земната логика. Настъпва рязко инхибиране на съзнанието и тогава се отваря подсъзнанието, което позволява да се види миналото и бъдещето. Същото може да се случи и с тези, които се молят дълго, въздържат се и постят в уединение. С тези, които медитират сами, отказвайки се от всички привързаности.

Онези, които се оказват в космоса, при известна готовност и липса на страх, могат да изпитат същите ефекти, които ще са необходими за десетилетия упорита духовна практика, за да се постигнат на Земята. Освен това, намирайки се в космоса, човек може да се потопи не само в бъдещето, но и в миналото.

Един астронавт, много години след полета, описа как се е чувствал като динозавър. С периферното си зрение той видял люспи на трипръстите си лапи. Почувствал как опашката му помага да запази равновесие и реално усещал, че прескача малки дерета. Това била паралелна реалност, в която той съществувал напълно комфортно. Това не било просто спомен от минали животи – информацията, записана в полевата структура, се дублира в гените и неочаквано напуска подсъзнанието, създавайки паралелна реалност.

В човешкото подсъзнание има милиони и милиарди такива „реалности“. И всички те, наслоявайки се, се подреждат в един-единствен алгоритъм на собствения „Аз“. Вечността е в нашето подсъзнание и взаимодейства със съзнанието, което е вторично.

Преди това, за да усетят вечността, хората се занимавали с такава практики като спиране на съзнанието в продължение на десетилетия. Било необходимо да забавят функциите на тялото: минимум храна, физически удоволствия. Инхибирането на духа е постигнато чрез техниките за спиране на съзнанието, минимум комуникация, изключване от социалния живот. Кариера, пари, просперитет – всичко това било изключено. За да забавим привързаността на душата, е необходимо да се откажем от всички удоволствия, от общуване с близки, изключване на секс, семейство.

Освободената енергия позволява на човек да стигне до онези нива на подсъзнанието, където се разкриват невероятни способности. Човекът започва да вижда по-ясно Божествената воля, да усеща илюзорната природа на своето его и единството на Вселената му се разкрива. Той развива религиозно мислене, разбиране на законите, по които се развива Вселената. Това знание се предава и на други хора. По този начин хората са живели на нивото на човешката логика, докато са изпълнявали Божествените заповеди, и са просперирали.

Религията призовава за потискане на съзнанието, а науката – за неговото развитие и разцвет. Тъй като през последните векове религията постепенно отслабва, човешкото его окончателно затъмни Божествената логика и сега единственият начин за спасение е да се потисне, да се дестабилизира човешката логика.

Това може да стане доброволно – чрез любов, вяра, морал и самоограничени. Това може да се случи принудително – чрез болести, войни, катаклизми, безплодие при жените, импотентност при мъжете, хомосексуалност и обща дегенерация. Обезсилването на съзнанието се случва едновременно с обезсилването на тялото. Това, което сега се нарича синдром на хроничната умора, вече е признак на принудително ограничаване на съзнанието.

Лазарев С.Н. Опит за оцеляване. Част 4