– Скъпа, имам молба към теб – Бог спря и ме погледна. Очите му бяха мили, но след всички неприятности в живота ми не знаех какво друго да очаквам от него. Продължих да го гледам.
– Каква молба?
– Да, молба. Трябва да се заема със сериозна работа, ще можеш ли да живееш един месец само за себе си, с любов към себе си, с удоволствие. Прави това, което харесваш, не моли за нищо, не планирай и не очаквай нищо? Сякаш не съществувам.
– Но ти си тук, – докоснах с показалеца си Бог.
– Откъде знаеш? Откъде знаеш кой съм всъщност? Може би съм плод на твоето въображение, може би съм просто твой вътрешен глас, интуиция.
– Под формата на четиридесетгодишен мъж?
Бог се засмя.
– Хората са свикнали с това, че ме има. Човек винаги може да каже„Господи, прости ми“, сякаш не е имало гадни неща. И после се забравя и пак от него се излива воня, защото винаги може да каже „Господи, прости ми“. И ако нещо се обърка – „Всичко е заради теб, Господи!“ И ако си мързелив, тогава „Направи го, Господи, и няма да искам нищо друго!“ Кога ще се научиш да живееш така, сякаш не съществувам?
– Все едно те няма? – изплаших се аз. Имах чувството, че земята се измъква изпод краката ми и започвам да падам в неизвестното.
– Все едно си Бог. Скъпа, само месец. Живей за себе си само 30 дни. Искаш някой да те обича цял живот, но в същото време не можеш да се обичаш дори за един месец.
– Цял месец…
– Само месец. Само месец. Времето ще мине бързо и аз ще ти донеса красив подарък.
Тамрико Шоли, „Когато Бог пожелае“
Последвайте ни в Телеграм
© 2021 energetika-bg.com All rights reserved!
Още по темата в нашата страница:
© 2021 energetika-bg.com All rights reserved!