И така. Смисълът е преди всичко дума и тя означава според някои речници следното: причина, информационно съдържание, цел, разумна причина, резон, достатъчно основание.

Каква е разумната причина за живота – никой няма понятие. Замисъл? Случайност? Грешка?

Целта на живота е смъртта. В интерес на истината и целта. Крайната.

Информационното съдържание на живота вече е по-близко като понятие. По-точно просто съдържание. Може би това съдържание е самият живот, заедно с неговия смисъл.

Всъщност думите и действията имат смисъл. Произнасям думи за нещо, аз също правя нещо за нещо. Това е всичко.

А смисълът на биологичния живот, протичащ в мен (по-точно аз съм биологичен живот) ми е непознат. Не аз съм замислял моето раждане. Не съм замислял с какви първоначални данни ще попадна в ръцете на акушера. До определена възраст не култивирах зърното на обществото от себе си – това, което е пораснало (отгледано, родило), е пораснало. Само че сега е безполезно да си го представям. И всъщност няма на кого. Тези хора ги няма. Те също пораснаха и станаха различни.

Това означава, че ако смисълът на вселенският живот е непостижим, тогава няма смисъл от жалки опити да го разберем.

Би имало значение да разберем своя смисъл. И тук всичко е повече или по-малко ясно))) Смисълът на живота ми е в моите действия. А смисълът на моите действия се свежда до елементарни неща. Да отговори на нуждите ми. Защото има нужда, има намерение, има действие.

Няма смисъл да се ходи при врачка за да се разбере – искам да ям всеки ден, искам да ми е топло и удобно, искам пари по сметката си, искам мама и татко да ме подкрепят и обичат, искам приятелите ми да не забравят за мен, моят любим човек да ме обича и да се грижи, за мен, искам да бъда уважаван и ценен като специалист и да ми се възхищават, искам да съм здрав, искам да обичам другите хора и да се грижа за тях.

Така изглеждат нещата. Със списък на моето „искам“. Но навсякъде аз се въртя около инстинктите си.

Но въпросът е, че другите хора искат същото. Те искат любов, подкрепа, внимание, грижа. А само да искаш не е достатъчно. От това, че просто искам да ям, не се наяждам. Това, че искам сигурност, няма да ме направи по-сигурен, защото искам любов, няма да се чувствам обичан.

Същността на цялата тази „семантична каша“ е в действията. Ако искате да ядете, отивате до магазина, до хладилника, до кафенето. Ако искате сигурност, отивай да работиш. Ако искаш любов и внимание, обичай ближния си и слушай ближния си. Всичко, което правим за другите, правим за себе си.

Бъдете щастливи и не преследвайте смисъла.

Последвайте ни в Телеграм

© 2021 energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата в нашата страница:

© 2021 energetika-bg.com All rights reserved!