Считам, че хората сами създават не само болестите, но и всички болестотворни микроорганизми.

Създават ги от нищото: от вакуум, от чиста енергия, използвайки силата на мислите си. Но тези мисли са пагубни и причиняват болести. Тоест напрежението, сътресенията и объркването в колективния несъзнателен разум създават вирус или микроб, който помага да се причини заболяване.

Възпалението в организма означава, че нашето съзнание и въображение са „възпалени“. До това могат да доведат силен гняв, ярост, негодувание, желание за отмъщение, страх. „Възпалените“ мисли се проявяват под формата на абсцеси и треска.

– Но какво да кажем за инфекцията?

Добър въпрос!

Самите бактерии и вируси изобщо не са опасни. Те са част от околната среда, част от природата и изпълняват някои важни функции. Например, има някои бактерии, които живеят в нашите черва и подпомагат процеса на храносмилане. Микробите и вирусите сами по себе си не са агресивни, но когато попаднат в агресивна среда, те стават патогенни и токсични.

„Плевели растат върху плевели.“ Или, както е казал известният микробиолог Луи Пастьор: „Микробите са нищо, почвата е всичко“. А ние подготвяме почвата с мислите си. С добрите – торим, с агресивни – отглеждаме плевели.

Няма нещастни случаи и няма никакви случайности. Това е моето дълбоко убеждение. Нещастните случи не са нищо повече от подсъзнателен модел. Ние сами създаваме травматични ситуации за себе си.

Занимавайки се с хипноза, прегледах няколко души, които са били в травматични ситуации в различно време (промишлени наранявания, злополука и др.). Във всички случаи причините бяха сходни – това е чувство на вина и силен гняв, омраза и изключителна степен на раздразнение и негодувание. Всички тези емоции задействат механизма на самоунищожение.

Гневът към някого, желанието за отмъщение, за удар и чувството за безнадеждност моментално привличат злополука или травмираща ситуация. Светът около нас принадлежи на нас и затова, когато сме ядосани на другите, ние по този начин изразяваме агресия и стартираме програма за самоунищожение по отношение на себе си. В крайна сметка никой все още не е отменил закона за запазване на енергията. Когато се ядосваме на себе си, чувстваме се виновни, когато буквално търсим наказание за себе си, то идва под формата на злополука. Травматизмът е външно отражение на вина, самонаказание. Това е гняв, насочен към себе си.

Ако тази ситуация ви се е случила, тогава не се смятайте за нещастна жертва. Вгледайте се вътре в себе си и намерете мислите и поведенията, които са създали травмиращата ситуация.

Травматичните ситуации имат определени позитивни намерения.

И често това е възможност да привлечете вниманието и съчувствието на другите. Стенем от болка, понякога лежим дълго в леглото. Превързват ни раните, грижат се за нас, проявяват внимание. А тенденцията към насилие, която ни доведе до травмиращата ситуация, постепенно изчезва.

Болката като цяло, всяка болка, е първият признак на вина. Болката може да бъде физическа или психическа. Вината винаги търси наказание, а наказанието създава болка и страдание. Ако има хронична болка, това е признак на постоянна вина. Обърнете се към себе си, намерете това чувство на вина. Отървете се от него и болката ще изчезне.

Не забравяйте, че всеки човек във всяка ситуация прави най-доброто. Така работи подсъзнанието – то избира най-ефективния начин на поведение. Тогава, в миналото, в тази ситуация, вие сте направили най-добрия избор. Така че струва ли си да се наказвате за най-доброто, на което сте били способни тогава?

Тумори и рак

Хората имат такъв стереотип на мислене, че ракът е нелечим. И когато лекарите информират пациент или близки за подобна диагноза, за мнозина това звучи като присъда. Но не се отчайвайте. Както казва древната мъдрост: „Няма неизлечими болести, има неизлечими пациенти.“

Преди две хиляди години известният китайски лекар Сма Тиен назовава пет типа хора, които не се поддават на лечение:

1) упорити хора, които е безсмислено да се убеждават;

2) алчни хора, които в преследване на пари са пренебрегнали здравето си;

3) развратни хора, които не искат да се откажат от вредните ексцесии и навици;

4) пациенти, които са толкова слаби, че не могат да приемат лекарства;

5) тези, които вярват повече на шарлатаните, отколкото на лекарите.

Знам със сигурност, че всяка болест може да се излекува, ако пациентът поеме отговорност за болестта си и за здравето си.

Следва – Как да се избавим от тумори и рак