В един манастир живеел майстор на меча, който бил ненадминат воин. Говорело се, че през дългия си живот не е загубил нито една битка.
Той остарял, но не загубил нито уменията си, нито майсторството си – затова онези, които идвали при него от цялата провинция, които искали да се научат добре да боравят с меча, желаели да бъдат негови ученици.
Всички се изумявали от факта, че майсторът винаги бил спокоен и усмихнат. Изглеждало, че нищо не може да го ядоса.
Един ден учениците го попитали:
-Как така винаги оставате спокоен и уравновесен? От доста време учим при вас, но нито веднъж някой от нас не ви е виждал в лошо настроение. В същото време никой от нас не може да каже, че ви е видял в безделие – винаги сте зает с нещо, а това отнема силите на човек и изчерпва желанието му да бъде в хармония със света и със себе си … Каква е тайната ви?
– Няма никаква тайна. Просто когато правя нещо, правя само това, нищо друго.
-Не може отговорът да е толкова прост! – възразили учениците на учителя.
-Всички правят така, включително и ние. Но не винаги сме в добро настроение и за да намерим хармония със света, трябва да медитираме дълго време, като привеждаме чувствата и мислите си в правилното състояние. Трябва да има някаква друга тайна!
-Може, това е тайната, -кимнал с глава учителят, – тя е съвсем проста.
Всеки от вас обръща твърде много внимание на бъдещето: още седите в залата за медитация, но мислено вече вървите към изхода.
Протягате ръка, за да свалите меча от стойката, но мислено вече го размахвате.
Биете се с противник, но психически вече приемате победа или поражение…
И така – през цялото време, през целия ден!
Възможно ли е в такова състояние на постоянен стрес да говорим за покой и хармония?
Истинско чудо е, че всички вие все още сте живи!