„Транс, който продължава няколко века“ – така изследователите наричат феномена „посмъртна медитация“.

Тибетската практика не дава покой на учените поради необичайното поведение на организма.

Например телата на будистки монаси, завинаги замръзнали в поза лотос, не се разлагат. И на мозъка, очевидно, му трябва много повече време, за да умре, отколкото при обикновените хора.

„Всичко е като у жив човек“

В Бурятия се намира светилище от особено значение за десетки милиони будисти. Всяка година вярващи от цял свят се стичат в Иволгинския дацан близо до Улан-Уде, за да видят главното чудо: нетленното тяло на монах в един от дуганите (храмовете).

„Това е Пандито Хамбо Лама Даши Итигелов, който е живял тук преди сто години. През 1927 г., усещайки неминуемата си смърт, той събрал своите ученици и им завещал да проверяват гроба му на всеки 25 години. След това седнал в поза на лотос и започнал да медитира”, казва жител на дацана.

В това положение той е поставен в ковчег от кедър. Тялото е открито едва през 2002 г. „Усещането е сякаш е умрял преди няколко дни: и най-малък признак на разпад няма!- казва местен монах. — Дори косата не се е променила.“

Това потвърдиха и специалисти от Руския център за съдебно-медицинска експертиза. Според тях косата е идентична по свойства с жива. Въпреки че самото тяло се счита за мъртво: телесната температура е само двадесет градуса.

За почти 20 години изследвания учените не могат да обяснят как е възможно това. Още повече, че феноменът Итигелов не е единственият. Подобни „монашески мумии“ има и в други страни.

„Ние мислехме различно“

Преди седем години в монголски манастир е открито тялото на монах, починал през 1852 г.

„Очевидно е умрял по време на медитация. Това е така нареченият тукдам: учениците се събират около ламата и сякаш поглъщат енергията му. Почти не остава влага. Въпреки това мозъкът работи и съзнанието е запазено“, казва антропологът Ганхугийн Пуревбата.

Избухнаха спорове. Някои специалисти твърдят, че монахът все още е жив – телесната температура, макар и под нормалната, не е значима. Други вдигат ръце – това не може.

Според будистките идеи в тукдам човек сам контролира съзнанието. В това състояние някои лами остават седмица, месец или няколко години, сякаш отлагат окончателната си смърт.

Според някои учени това напълно променя представата за смъртта. „Западната медицина разглежда бинарно състояние: или жив, или мъртъв. Въпреки това, както виждаме, биологичните процеси не са система за включване и изключване“, казва американският психолог Ричард Дейвинсън.

„Съзнанието не си отива“

Оттук и хипотезата: човешкото съзнание „живее“ известно време след спирането на всички биологични механизми. Напълно възможно е тибетските монаси да са научили за това преди много векове и да са се научили да „контролират умирането“.

Екипът на Дейвинсън изследва десетки будисти в тукдама. Основните показатели на тялото са измервани както по време на медитация, така и след смъртта. Оказало се, че тялото в това състояние наистина се разлага много по-бавно.

Друго нещо е мозъкът. Електроенцефалографията на 13 починали не отчита никакви импулси.

Вярно е и това, че научната общност обърна внимание на важен детайл: монасите са изследвани 26 часа след смъртта им.
„За съжаление, повечето будистки манастири в Индия се намират на труднодостъпни места“, отбелязва антропологът Дилън Лот.

„Но косвените доказателства сочат, че след като жизненоважните органи спрат да работят, мозъкът изпраща сигнали още няколко часа. И през това време период, съзнанието, очевидно, не изчезва.“

Различни версии

Учените се интересуват от първите минути след спиране на сърцето. Това е така, защото науката се бори с въпроси за природата на съзнанието: какво е то и къде се намира? Така специалистите се обърнаха към вековни религиозни практики.

Руски учени бяха сред първите, които направиха това. Преди две години Институтът за мозъка на Руската академия на науките се договори с 14-ия Далай Лама, духовния водач на тибетския будизъм, да създаде два изследователски центъра в манастири в Южна Индия. Ламите също са били изучавани в дълбока медитация.

Установено е, че по време на „потапянето“ тялото реагира много по-малко на сигнали от външния свят. И това става автоматично, без участието на съзнанието.

Това явление е най-отчетливо в тукдам. Тялото на починалия изглежда така, сякаш е заспал: няма признаци на разлагане, кожата е еластична.

„Всеки нормален човек, когато влезе в стая с мъртъв човек, изпитва известно откъсване, нежелание да се приближи, дискомфорт. Но с тукдам няма нищо от това – дори има усещане за някакво спокойствие“, казва акад. Святослав Медведев, ръководител на Института за мозъка на Руската академия на науките.

Защо това е така, не се знае със сигурност. Може би тонусът на тялото след смъртта се поддържа от мозъка, в който се запазва някаква дейност.

„Друга версия: под въздействието на медитацията при умиране се отделят някои вещества, които предпазват клетките от разлагане“, добавя ученият. Но засега няма отговори на тези въпроси. Изследванията на феномена „посмъртна медитация“ ще продължат.