Все още ли страдате заради своите „недостатъци„? А ако се опитате да превърнете всичките си минуси в плюсове?

Стандарти за красота не съществуват.

Мона Лиза няма вежди. Венера на Ботичели има твърде наклонени рамене, а красавиците на Рубенс имат огромни задници. Фрида Кало като цяло е с моновежди и мустаци. И това са звездите на световното изкуство.

Да продължим ли?

Пол Гоген е бил луд по набитите таитянки, идеалът на Микеланджело е жена културист, а Дега не може да си представи нещо по-красиво от балерина.

За личните предпочитания на художниците може да се говори дълго, но се натрапват два извода.

1 – няма стандарти за красота.

2 – дори произведенията на изкуството са несъвършени.

Да се върнем към портрета на Мона Лиза. На удължено правоъгълно лице носът изглежда твърде дълъг, а устата малка. Очите изглеждат леко подпухнали, а миглите изобщо не се виждат, веждите също липсват.

И на красотата на тази жена се възхищават милиони хора по света – как се получава? ?

Джокондата има потресаваща енергетика. На устните й играе лека усмивка – изглежда, че тя лукаво ви се подсмихва, като остава напълно невъзмутима. Самочувствието й привлича, а палавите искри в очите разпалват въображението.

Сега си представете как би изглеждала Мона Лиза, ако мислеше за своя „грешен“ нос през цялото време ?

Все още ли страдате заради своите „недостатъци“? Ами ако решите да превърнете всичките си минуси в плюсове?

Просто защото така сте решили. Започнете да гледате на себе си с любов, а на този свят – с увереност и лека насмешка.

В крайна сметка всяка жена е шедьовър, създаден от Бог, милиони пъти по-гениален от творбите на Леонардо.