Аз имам малко гробище за хора, които ми бяха скъпи

Гробище вътре в мен. Никой не знае за него. В него не растат плевели, тук винаги е чисто и красиво …

Някои хора ни предават, нараняват ни. Но ние продължаваме да живеем

Имам малко гробище за хора, които ми бяха скъпи. Те умряха „наужким”, но за мен – завинаги. На него е погребан училищен приятел, който ме предаде, и първата ми любов… Понякога се разхождам по алеите, спирам близо до гробовете, поднасям цветя или просто минавам.

Гробище вътре в мен. Никой не знае за него. В него не растат плевели, тук винаги е чисто и красиво. Тук лежат хора, които ми бяха скъпи. Понякога ги срещам на улицата, говоря и продължавам напред. Не ме боли. Те са мъртви. Те не знаят за това, но аз знам. Зарових ги, за да не е болезнено и обидно, за да не се обръщат на улицата и да не казват гадни неща. За мъртвите лошо не се говори.

Колкото по-близък е човекът, толкова по-трудно е да се погребе. Той не иска да отиде в гроба, да излезе от главата и тялото ми, той се вкопчва в живота ми, така че трябва да го слагам в ковчега всеки ден наново. Ще имаш най-хубавите цветя и ковчег, но все пак трябва да лежиш в него, съжалявам. Така ще изпитвам спокойствие, че няма повече да ме боли.

Ще плача, ще дойда на гроба ти, никога няма да те забравя, но, съжалявам, ти умря.

А аз продължавам да живея…

Последвайте ни в Телеграм

© 2022 energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата в нашата страница:


© 2022 energetika-bg.com All rights reserved!

Add Comment