Понякога се чувствам зле без видима причина. Въпреки това вече не смятам, че има нещо нередно с мен.

В тийнейджърските си години, започвайки от тринадесетгодишна възраст, присъствах на много семейни вечери и по този начин се опитвах да се преструвам, че се чувствам страхотно. Не че се чувствах нещастен със семейството си, изобщо.

Но през всичките тези години ужасно ми тежеше чувството, че не мога да се държа на семейни събирания със същата лекота, с която се държа в компанията на приятелите си. Това чувство се характеризира със слабост в стомаха, неловкост и силно желание да избягате от хората и да се върнете у дома. Не беше точно отчаяние, а по-скоро чувството за неадекватност, което идва след лошо представяне или порицание от шеф.

Да се чувстваш нещастен е нормално

Поглеждайки назад, не мога да повярвам, че някога съм се чувствал по този начин. Всеки път си мислех само, че щом не се чувствам добре, трябва да разбера причината за депресията си (лягах си късно и не спах или нещо подобно).

Вътрешно най-често обяснявах това с неспособността си в сравнение с възрастните – не съм направил нещо достатъчно добре, не съм бил достатъчно организиран, още не съм направил нещо важно. След като най-лошото беше зад мен, се опитах да разбера проблема и как мога да го разреша. Често правех списък с нови задачи или цели за себе си, които смятах, че ще ми помогнат да придобия увереност в себе си. Направих стотици такива списъци.

Нямам клинична депресия. Направих изследванията и не открих съответни симптоми. Същото важи и за биполярното разстройство и всички други форми на невропсихиатрични състояния.

Като цяло съм щастлив човек. Чувствам, че животът ми е прекрасен. През повечето време се чувствам по-добре от „отличен“ – искрено се наслаждавам на света.

Но дори сега понякога се чувствам неспокоен без видима причина. Въпреки това вече не смятам, че има нещо нередно с мен. Това чувство не е непременно свързано с психично заболяване, лош избор на живот или недостатъчен прием на течности.

Израснах с убеждението, че ако човек се чувства зле, трябва да има обяснение за това. Нещо трябваше да се случи. Гледал си страшен филм. Някой те е наранил. Не си направил нещо. Не се грижиш добре за себе си. Мислех, че като цяло хората винаги трябва да се чувстват страхотно и само мъка от някакъв вид, краткосрочна или дългосрочна, може да обясни защо някой се чувства зле.

Но ние знаем, че човешкото настроение може да варира независимо от обстоятелствата. Всички сме го изпитвали: животът може да изглежда светъл сутрин и мрачен вечерта на същия ден, дори и да не се е случило нищо съществено. Някои от нас изпитват тези колебания по-често от други и мисля, че това често обяснява объркването по този въпрос.

През последните години най-накрая станах по-открит за това с някои от моите приятели и семейство и ми се струва, че има много широк диапазон от това, което се счита за нормално. Когато споделих с тези хора дългогодишния си опит да умирам тихо на семейни вечери или на срещи на отдела, някои казаха, че изпитват същото, само че много по-лошо, докато други нямаха представа за какво говоря.

Вероятно знаете към коя група принадлежите. Трудно е да се разбере какво се счита за „нормално“, защото повечето хора не искат да говорят или да чуят за това. Не съм психолог, така че не приемайте мнението ми като научно твърдение, но сега съм сигурен, че дори оптимистите в живота понякога могат да се чувстват много зле без причина.

Ние обаче продължаваме да мислим, че винаги има причина за това, така че това е снежна топка и може да бъде опустошително.

Промените в настроението ми вероятно бяха съвсем естествени, но се проточиха няколко дни, защото смятах, че е ненормално да се чувствам зле и да не мога да обясня защо.

Когато вярвате, че лошото ви настроение непременно означава, че нещо не е наред или с вас, или със света около вас, чувствате, че трябва да коригирате или едното от двете, или и двете. Но вие не знаете как да го направите и това влошава положението ви.

Когато започнете да търсите недостатъци в света около вас или в себе си, винаги намирате много, за да нахраните безкрайните си мисли. Въпреки това, всички тези съображения в 100% от случаите водят до следния списък:

– Не правя достатъчно
– Не мога да променя някои жизненоважни неща
– Светът е опасен
– Нещо не е наред с мозъка ми

Но целият този списък от обяснения за лошото настроение е абсолютно излишен, ако никой (включително и вие) не се нуждае от обяснение.

Не че настроенията и психичните състояния нямат причини. Вероятно има някои генетични, неврохимични и ситуационни фактори зад всяко чувство и усещане. Но тези скрити механизми не винаги дават ясно, изразително обяснение за лошото настроение. Други обаче чакат обяснение. Ако някой ви попита как се справяте и вие кажете „Не много добре“, ще бъдете попитани защо. И вие трябва да потърсите отговора, независимо дали ви харесва или не.

Но можете просто да кажете, че сте добре и знаете, че няма да има повече разпити – защото всички смятат, че е естествено.

Понякога има съвсем разбираеми причини за лошо настроение и тогава можете да се борите с тях. Има и сериозни състояния, които причиняват разстройства на настроението и изискват лечение.

Но всички сме подвластни на пълния набор от човешки емоции и това само по себе си не е проблем, който трябва да бъде коригиран. Вижте колко пъти на ден се срещате с различни чиновници, касиери, колеги и приятели, които в този момент се опитват да покажат, че всичко е наред с тях.

Сега изпадам в депресия много по-рядко, благодарение на два бога: медитацията и приятелите, с които мога да споделя лошото си настроение. Повечето хора обаче предпочитат да не говорят за неприятни неща и не мога да не се зачудя защо си мислят, че имат нужда от причина да се чувстват зле.

Сега се отнасям към настроението си като към времето. Ежедневните колебания на емоции възникват по същия начин като дъжд, някъде от Вселената. Всички ние отдавна сме се адаптирали към климата около нас, неговите специфични норми и крайности. Някои от нас живеят на юг, други на север. Всеки климат има своите предимства и недостатъци, но никой от тях не е „грешен“. Вече не вярваме, че дъждовете са ни изпратени от боговете като наказание. И ние не размахваме юмруци към небето в знак на протест.

Ние приемаме климатичните условия такива, каквито са и правим собствени корекции. Облечете пуловер, отложете партито, гледайте филм. Да се чувстваш нещастен е нормално.

Написано от Дейвид Кейн