пт. фев. 23rd, 2024

20 истини, поради които на другите въобще не им дреме за вас

Искате да угодите на всички. Винаги бързо прощавате на този, който ви е обидил. За вас е по-важно не да получавате, а да давате – само тогава ви се струва, че струвате нещо. Вие сте много добър човек, дори твърде добър. Но защо тогава другите не го оценяват?

Играя игра, в която ги оставям да спечелят. Играя игра, която не искам да играя, не знам как да играя и още по-лошо, дори не знам, че я играя. И в тази игра аз винаги съм губещ. Защото картите бяха раздадени много преди да започне. Защото най-добрите хора не се оценяват от другите хора.

1. Чувствам се неудобно заради вас, когато нарушавате границите ми. Вместо да се питам какво става с връзката ни, аз ви питам вас какво не е наред? Минимизирам нуждите си, защото обичам твърде много.

2. Не усещам кога започват да ми се качват на главата за първи път. Не получавах много уважение, когато бях дете и нищо не се е променило много оттогава. Докато ситуацията не премине всички възможни граници, я смятам за нормална. А тогава се оказва твърде късно.

Той винаги е стресиран, ядосан, язвителен, уморен… Всичко това са признаци, че вашият партньор е от категорията на „токсичните“ хора, но ако все още е до вас, това също е знак, че границите не съществуват или отдавна са преминати.

Хаосът настъпва, когато в отношенията няма граници.

3. Прощавам веднага. Когато най-накрая осъзная, че не ме уважават, си мисля: „Те не искаха да е така“. И автоматично прощавам. Или поне ги убеждавам, че това, което са направили, е лошо.

И Какво? Вместо да стъпя на краката си и да отстоявам себе си, аз ги уча на добри обноски.

4. Избирам между връзки и собствено достойнство. Искам любов. Това е здравословно желание. Всеки иска любов. Но не искам да оставам сам/а нито за минута и пазя връзката си с цената на много отстъпки.

5. Започвам да ви убеждавам, че струвам нещо, вместо да действам веднага. Напомням ви, че съм добър приятел, съпруг/а, давам примери как съм се грижил/а за вас. Това е най-голямата грешка на съзависимостта: да се опитвате да промените мнението на хората за вас, вместо да се грижите за себе си. А това не работи!

Единственият начин да покажете на другите, че струвате нещо, е да струвате нещо. И има само един начин да го направите – сами да повярвате в това. Когато знаете стойността си, не е нужно да доказвате нищо.

6. Вярвам, че този, който ме обича, никога няма да ме обиди. Виждам света пълен с мили хора и никога не ми идва на ум, че някой, който ме обича, може умишлено да иска да ме нарани. Живея в свят на приказки и фантазии, който в един момент незнайно защо се превръща в свят на кошмари.

Не знам една проста истина: Само защото обичам някого с цялото си сърце, не е гаранция, че той ще се отнася добре с мен.

Тепърва трябва да науча важно нещо: винаги трябва да се защитавам, като определям собствените си граници, независимо колко обичам.

7. Мисля, че той/тя чувства и мисли като мен. Моята цел в отношенията е чиста и невинна: да обичам, да помагам, да защитавам. И искрено (и погрешно!) смятам, че всички наоколо имат същите цели като мен. Не, има егоисти, корумпирани, хитри хора по света. И въпреки това все още пренебрегвам предупредителните знаци.

Дори и най-милите хора на света няма да откажат да ви използват, ако им дадете възможност.

8. Не искам да обиждам никого, дори и той да ме обиди. Много съм внимателен/а във връзките. Движа се внимателно и внимавам да не стъпя на никого, не искам да нараня никого, дори с цената на собствената си болка. Дори се опитвам да ги предпазя от преживяването за това, че са ме нараили. Крия го и се преструвам, че всичко е наред. Не ми хрумва, че ако някой се държи така, сякаш не го е грижа за ва, значи наистина не го е грижа.

9. Аз съм сляп/а за истината и не вярвам, че някой може да ИСКА да ме обиди. Но дори и най-милите хора на света няма да откажат да ви използват, ако им дадете възможност.

10. Имам нужда от вашата оценка. Още от дете усещам, че нещо не е наред с мен. Имам нужда да ми кажете, че съм добра/добър, защото все още не мога да си го кажа сам/а. И също така искам да признаете, че сгрешихте, когато ме обидихте. Тоест, оказва се – имам нужда от друг човек, за да кажа, че не мога да бъда обиден/а. И какво мислите, че ще каже?

11. Аз съм много емпатичен човек: 100% емпатия към вас и 0% към себе си. Когато някой ме обиди, се чувствам неудобно за него. Поемам отговорност за чувствата на другите хора, дори когато те нараняват моите. Това е пътят към рая, но той води право към ада.

12. Автоматично смятам, че всички са прави, а аз греша. Защото първата мисъл, която ми хрумва, когато някой ме обиди е: „Сигурно съм сгрешил/а. Какво сбърках?

13. Аз съм магнит за тези, които обичат да играят на власт. Привличат ме нарцисисти и егоисти, защото позволявам да бъда използван/а. Ако трябва да избирам сценарии, в които да играя, това би бил вампир, който пие кръв, невинна жертва, полагаща глава на ножа, овца, която я стрижат… Поведението на жертвата е удобно за мен. И Вселената продължава да ми дава това, което аз самият/самата искам от нея…

14. Не знам как изглежда уважението. Струва ми се, че трябва да живееш, за да намериш себе си и любовта си, въпреки всички грешки, които направих. Идеята, че можеш да бъдеш във връзка, в която те уважават, „просто така“, без да правиш нищо за това, ми е чужда.

15. Обичам всички и ми става жал за тях, когато ме обидят. Емоционално съм повече настроен/а към другите, отколкото към себе си. Не мога да хвана собствената си вълна и да я чуя как звучи.

16. Не решавам сама. Питам другите дали е добро това, което са ми причинили. Търся консенсус и компромис, преди да направя нещо в моя полза. Вярвам, че докато не получа потвърждение от друг, не мога да реша нищо. Всъщност това се нарича безсилие.

Помислете какво се случва: питам какво се случва и защо този, който ме е обидил. Търся потвърждение от някой, който не ме уважава, за да каже, че не ме уважава …

17. Не поставям граници. По следните причини:

1) Искам да зарадвам някой друг

2) Не искам усложнения,

3) Аз самият/самата не знам от какво имам нужда и не мисля за това,

4) Не знам как да го направя.

18. Чувствам се виновен/а, когато не мога да ви дам всичко.

19. Чувствам се неудобно в равностойни отношения. Трябва да давам. Така чувствам, че струвам нещо.

20. Страхувам се да бъда сам/а. Защото вярвам, че отношенията с другите са много по-важни от отношенията със себе си. Някога бях малък/а и мислех, че ще умра без любов. Но аз продължавам да живея в тази стара история и не мисля, че много се е променило оттогава.

Не знам, че в момента, в който не позволя на друг човек да контролира емоциите ми, ще имам вътрешен мир.

Джена Райън – блогър и бизнесдама.

Последвайте ни в Телеграм

© 2022 energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата в нашата страница:


© 2022 energetika-bg.com All rights reserved!

By energetic

30 години опит в новинарството и преводите.

Related Post