Внимание, въпрос: за какво живеят хората?

Имам приятелка. Тя има зашеметяваща фигура, магнетични очи, тънки пръсти, дълга руса коса, стотици зашеметяващи снимки на лаптопа и хиляди мъжки погледи. Затова тя работи като счетоводител в малка компания за производство на формуляри.

Имам приятел. Той е влюбен до ушите в моя приятелка повече от десет години. През годините той успя да се ожени за друга жена, да роди две деца и да се сдобие с драмата „Не-мога-да ги оставя“. А моята приятелка, между другото, все още е свободна.

Имам колежка. Тя обича всичко свързано с Англия. Цял живот мечтае да отиде там, но няма достатъчно средства за това. Тя подхранва неосъществената си мечта с десетки нови рокли и скъпи джаджи всяка седмица.

Имам съседка. Тя мечтае за силен мъж в къщата, кухня и пет деца. Тя плаче всеки път, когато види малко дете, а през нощта съчинява приказки за бъдещите си деца. Ето защо тя направи супер кариера и всеки ден заплашително оглавява като директор транснационална компания. В ежедневието й има само два „прозореца“ – и двата са в кабинета й, а на тях има скъпи завеси.

Имам съученичка. Две години мечтаеше любимият й да й предложи брак. За нейните страдания научиха всички в радиус от няколко километра. Получи предложението. А сега от половин година се измъчва от въпроса Дали това е нейният мъж? Ами ако греши?

Имам приятел. Иска да отвори собствен ресторант и да заживее спокоен живот. Затова почти всяка вечер обикаля нощните заведения с манекенки, за които пръска колосални суми, заделени за ресторанта.

Имам съученичка. Мечтае да напише книга. Тя е наркоманка.

Внимание, въпрос: за какво живеят хората?