Последната конвулсия на любовта

Казват, че преди да се удави, човек се появява над водата за последен път. И след това отива на дъното. С любовта и приятелство е същото…

Който е повярвал във възкресението на любовта, страда повече…

Казват, че преди да се удави, човек се появява над водата за последен път. И след това отива на дъното.

Същото е и с любовта и приятелството. Преди окончателно да рухнат, да загинат, става това сбогуване. Последният пристъп на добро чувство, което погрешно възприемаме като знак за надежда.

Все още може да се поправят нещата! Тя ме погледна толкова топло! Прекарахме си толкова добре в кафенето! Той прекара цялата вечер със семейството и беше толкова мил; всичко беше както преди! Тя ми написа хубаво съобщение! Така че все още може да се поправи!

Това обикновено е фалшива надежда. Именно след такъв неочакван акт, последното изплуване и просветление, настъпва окончателният разрив.

Така се случва и с кралете; внезапно сменят гнева с милост, обсипват със знаци на внимание благородника, който е бил в немилост, той ще бъде възхитен, той ще скача! Хвали се пред другите… Но напразно. Защото после кралят ще заповяда да го екзекутират. След този пристъп на приятелство и топлота.

Това е последното размразяване преди лютия студ. И не е нужно да се смущавате твърде много. Ако този, който си е тръгнал, изоставил, разлюбил, предал, решил да ни изгони или по някакъв начин е убил любовта и приятелството, внезапно се е стоплил и е станал същият като преди, няма нужда да се самозалъгвате.

По някакъв начин целувката на предател също е пристъп на добро чувство. Последният му гърч.

И тогава ще се упрекнете, че сте повярвали. На какво се надявахте. Тогава още повече боли от адския студ.

Но така често се случва. И който вярва в завръщането на любовта, той страда повече и по-дълго …