Може би някои от вас са чували, че човек има 7 тела, първото тяло е материално, след това са фините тела.

По време на живота всички тела са, така да се каже, свързани заедно. Някой нарича фините тела аура, която, така да се каже, обгръща физическото тяло. Тези тела се намират винаги по време на живота на човек в една точка – те са прикрепени към физическото тяло.

В момента, в който душата напусне тялото, телата трябва да се разпаднат. Това не става веднага, постепенно телата се отделят едно от друго. Но понякога това се случва много бавно и в този случай душата се привързва много към материалното си тяло. А кремацията често е по-добра от погребението за душата.

Една от основните причини, поради които е по-добре по този начин, е, че отвързването на фините тела от физическото тяло е много по-бързо и душата се придвижва по-бързо по по-нататъшния си път, което е добре за самата душа.

Например в дивия свят едно животно умира или от нападение и всъщност тялото е изядено, или животното по други причини. Тялото остава на повърхността и се разлага по-бързо.

Когато тялото е заровено в земята, за душата е по-трудно да се отърве от физическото тяло, тъй като този метод значително забавя разлагането на тялото. Освен това в наши дни телата на хората се разграждат много по-бавно от преди.

На физическо ниво това се дължи на факта, че консумираме твърде много консерванти и структурата на тялото става по-устойчива на гниене. На метафизично ниво това се дължи на факта, че сега планетата Земя е в труден кармичен период, животът на хората е по-труден, по-грешен – съответно това води до по-труден път за душата след смъртта.

Но кремацията може да помогне в този процес. Разбира се, кремацията няма да изкупи лошите дела на човека, но ще помогне на душата да отиде по-бързо до желания етап.

Скоростта на разпадане на фините тела от физическото също зависи от това как човекът е починал. В някои случаи душата става много привързана към гроба си и й е трудно да се откъсне от мястото на погребението. Това е разрушителен процес и не трябва да бъде такъв.

Някои хора се страхуват от гробищата или се разболяват там. Понякога това може да се дължи на факта, че в това конкретно гробище има твърде много души, свързани с гробовете им, а такова всъщност няма (в смисъл страх) в много стари гробища. Където душите, дори и да са били дълго време привързани към гроба, отдавна са се отдалечили от него.

Защо наблягаме много на това защо човек си е отишъл, дали смъртта е по съдба? Защото ако смъртта е била разрушителна, душата по-трудно се отдалечава от гроба, особено много го усещат майките, които са загубили децата си и буквално живеят на гробищата, защото там усещат душите на мъртвите си деца. Това всъщност е така.

Привързаността на душата към мястото на погребението, както и фактът, че разпадането и отделянето на фините тела от физическото е много бавно, понякога се доказва от силното страдание на жив близък. Но не винаги!

Душите на хора, които формално са починали по една и съща причина, могат да имат напълно различни пътища и състояния след смъртта, да са в различна връзка с живите близки и техните гробове.

Привързаността на душата към нейния гроб значително утежнява пътя на душата.

И състоянието на душата също се влияе от това колко човек през живота си се е интересувал от това как всъщност работи светът. Колкото по-дълбоко е знанието, толкова по-лесно е за душата след смъртта да си спомни себе си и да се отдалечи от шока на преходния етап след напускане на тялото.

Ето защо, ако четете тази статия, значи вече сте на прав път и помагате на душата си.

dzen