Но те не съществуват. Всичко, което мислим, казваме или правим, възниква в сивото вещество на мозъка половин секунда преди да го осъзнаем. Нашият мозък не създава нищо, а само реагира на дадени стимули.

Най-доброто доказателство за липсата на избор е медитацията. Опитайте се да седнете, да затворите очи и да не мислите за нищо. Можете да се концентрирате върху дишането, вътрешните усещания, основното е да не мислите. Можете да го опитате точно сега и след това да прочетете.

…

Е, как? Възможно ли е да не мислим? Определено не. Мозъкът продължава да генерира мисли, независимо от вашата „воля“. Мислите са радиото в главата, което не можем да включваме и изключваме.

Ние сме програма. Всеки избор, който ни се струва „наш избор“, е направен от биологичните и химични процеси в тялото ни, а не от „волята“. Можем да кажем, че клетките на нашето тяло са творци на нашия живот повече от самите нас.

И какво е „ние“, ако всичко се случва без „нас“? Какво е „аз“?

„Аз“ – образ в главата, идеи за себе си. Илюзия. Илюзията за контрол над живота, авторство, свободен избор. Илюзия, която храни суетата ни.

Нашата ДНК се реализира чрез нас. Еволюцията се реализира чрез нас, ние сме само нейни инструменти. Или Бог, ако желаете. Клетките играят с нас като игрови герои. Нашата социална роля се определя изцяло от нашия генетичен потенциал, който се реализира максимално във всеки един момент.

Всеки от нас е просто експеримент (пробник) на живота, който е поставен в определени условия. Всеки един от нас не е толкова важен за света и Вселената (сред 7 милиарда такива). Животът просто ни генерира със случайни параметри (естествени наклонности, които не избираме) и в случайни условия, които ни обуславят (които ние също не избираме). Генерира и вижда какво излиза от това безобразие. Той наблюдава играта на формите, взаимодействието на части от едно цяло, сякаш играе Бог. Като експеримент без дестинация.

И така, всеки от нас е просто продукт на живота такъв, какъвто ни е направил.

Всеки е там, където го отведе животът, съдбата. Това е идеална точка в пространството и времето.

Всичко е предопределено и ние просто вървим по релси. Дори да ни се струва, че избираме нещо и променяме съдбата си. Нашите избори, нашите реакции също са предопределени.

Всички нови решения, които нашият мозък създава, той просто синтезира от това, което вече знае, въз основа на предишен опит.

Всичко е обусловено и предопределено.

Бъдещето е написано преди да дойде.

Остава само да наблюдаваме какво ще се случи.

Движението е енергия, а човекът не измисля енергия. Енергията не идва от нищото и не отива никъде.

Тялото ни е превозно средство, което ни отвежда там, където трябва да отидем. Можем само да го наблюдаваме и да не се намесваме, сякаш наблюдаваме тялото на друг човек. Можем да вярваме, че ние сме шофьорите зад волана на нашето тяло, или можем да не вярваме. Всъщност ние всъщност сме пътници.

Да осъзнаеш това означава да се отдадеш на живота.
Признание за своята безпомощност, безсилие пред живота. Загуба на надежда.

Такива мисли ще доведат някого до депресия. Но в това има само освобождаване от всичко излишно.

Освобождаване на ума от притеснения какво да правим и какви да бъдем.

„Какво да правя?“ Нищо. Какво да се прави. Най-доброто решение е да не вземате никакви решения. Тялото взема стотици решения всяка секунда и всички те се изпълняват.

Както бъде, така ще бъде.

Разбира се, това не е лек за всички болести. „Отдавам се на живота“ е просто позиция. Това не ви прави по-добър от останалите и животът не свършва дотук.

Невъзможно е да се откажеш или да не се откажеш, точно както е невъзможно напълно да изключиш мислите. Да се предадете или да не се предадете също не е въпрос на избор. Просто се случва по начина, по който трябва, и когато си спомните, идва освобождението.