Физиците направиха невероятно твърдение

Квантовата механика казва, че нещата не съществуват, когато никой не ги гледа.

Без квантовата механика нямаше да имаме смартфони или компютри. Страхотна теория, работи и носи ползи! Едно „но“: квантовата механика казва, че нещата не съществуват, когато никой не ги гледа.

Отвърнете се от любимата си книга и тя ще изчезне. Учените полагат огромни усилия да съчетаят квантовата механика със здравия разум. Италианският физик Карло Ровели направи още един героичен опит. Но се оказа още по-лошо: въпреки че книгата ви остава да лежи на нощното ви шкафче, докато сте на работа, целият свят като цяло (в неговата конструкция) се оказва илюзия – но сега е ясно кой е създал тази Матрица.

Нека се опитаме да разберем този огледален лабиринт.

НАВСЯКЪДЕ ИЗМАМА

Идеята, че реалният свят е реален, не е толкова очевидна. Древната философия смяташе вселената по-скоро за сън или сянка. Материалистите побеждават едва през 17 век, когато настъпва научната революция. Лидерът на материалистите Исак Нютон изложи концепцията за абсолютното пространство и време. Нищо странно не може да се случи в такова пространство. Винаги е там и винаги ще бъде: можете да поставите звезди и планети в него, можете да премахнете цялата материя – пространството и времето ще останат. Познавайки координатите и скоростите на всички тела на Вселената „за сега“, можете точно да предвидите всички събития в света в миналото и бъдещето. Природата е като механичен часовник, който никога не се чупи.

Но триумфът на материалистите не трая дълго. Още съвременникът на Нютон, Готфрид Лайбниц заявява: ако премахнете материята от Вселената, пространството и времето също ще изчезнат. В началото на ХХ век започват да се натрупват експериментални данни и сякаш от рог на изобилието се спускат нови теории: за усуканото пространство, за единството на пространството и времето, за други измерения, за относителността на всичко в света (с изключение на светлината). Най-накрая през 30-те години на миналия век се оформя квантовата механика, която обявява, че материята се нуждае от наблюдател. Ако никой не наблюдава веществото, то изчезва. Времето и пространството също.

Не беше лесно да се спори с квантовата механика. Първо, в самото начало на 20 век, когато беше открит атомът, стана ясно, че физиката на Нютон, най-общо казано, е невярна. Според Нютон атомът изобщо не може да съществува. Атомите ще умрат с тревожна скорост, излъчвайки гигантски порции ултравиолетова радиация. Тогава квантовата механика е спасила физиката. Второ, разработването на атомната бомба беше в разгара си и военните казаха: тъй като квантовата механика знае как да направи супероръжие, тогава това е страхотна теория, не я пипайте. Но изчезването на нещата е чиста глупост, нали?

Въпреки че оттогава е изминал почти век, парадоксът остава неразрешен.

МИСТЕРИОЗЕН ОСТРОВ

Някои учени се опитват да спасят ситуацията, като разширят понятието „наблюдател“. Това не е само човек, но и животно, насекомо, бактерия и накрая самите предмети (масата, на която лежи книгата, гледа книгата). Но от това следва рационалността на целия свят и на всяко нещо.

Други казват, че реалността е постоянно прескачане от едно измерение в друго. Без да навлизаме в подробности (има чиста математика), ще кажем, че това наистина отменя наблюдателя и квантовата механика по същество не е необходима. Но няма нито едно доказателство за съществуването на паралелни вселени, дори в толкова безкраен брой.

Д-р Карло Ровели измисли нещо ново. Той очерта възгледите си в книгата (статията му се стори недостатъчна) „Хелголанд. Красива и странна история на квантовата физика.“

Хелголанд е остров в Северно море. През 1925 г. физикът Вернер Хайзенберг, за да се лекува и да си почине от хората, живее там като отшелник и измисля принципа на неопределеността (нещата са там, докато се гледат). Ровели естествено идва на острова като турист и там написва книгата си. Красиво. И какво е написал?

ПРАЗЕН СВЯТ

Основната идея на Ровели: нещата, разбира се, не изчезват, когато наблюдателят изчезне. Просто защото нещата не съществуват. Важен отказ от отговорност: не съществуват сами по себе си. Няма книга сама по себе си на нощното шкафче. Книгата съществува, доколкото е твоя и ти си ти. Вие съществувате, доколкото имате приятели, родители, вашата кола, къща, град и т.н. В такава концепция реалността е реална. В крайна сметка всичко в света е свързано с милиарди нишки. В същото време не самите неща са истински реални, а връзките между тях. Изчезва връзката, нещото престава да се наблюдава. Не може да се каже, че ще изчезне – не съществува.

Всичко това изглежда като пълна лудост, когато говорим за книги и машини, но е повече от разбираемо, когато говорим за елементарни частици. Физиците знаят, че един електрон например има позиция, импулс и енергия. Тези три параметъра напълно описват състоянието на електрона (и само един от тези параметъри може да бъде точно измерен в експеримент, всеки от трите; след като направите това, другите два параметъра стават несигурни – това е основното откритие на Хайзенберг относно остров Хелголанд). Ровели заявява: положението, импулсът и енергията са ВСИЧКО, което притежава един електрон. Няма самия електрон, а само неговите свойства. И тогава как да не си спомним любимата на физиците Чеширска котка от Алиса в страната на чудесата: котката изчезва, усмивката остава. И така, няма котка, има само усмивка.

Откритието на Ровели най-накрая обяснява парадокса на Шрьодингер. Спомнете си: котка и ампула с отрова са поставени в кутия (жестоко, но това е 20-те години на миналия век и това е мисловен експеримент). Ампулата се отваря в резултат на радиоактивен разпад чрез специална машина. Квантовата механика казва: тъй като ядреният разпад е квантов феномен (не знаете със сигурност дали ще се случи или не), а стените на кутията са непрозрачни (няма наблюдател), котката е едновременно жива и мъртва по същото време. Състоянието и е недефинирано, докато кутията не бъде отворена (появява се наблюдател). Но една котка не може да бъде и двете едновременно.

Според Ровели това е просто. Котката е в неопределено състояние само за нас. За себе си котката е съвсем сигурна: той или е това, или е жив. Тъй като наистина няма котка (и нас ни няма), има само отношението на нас към котката, котката към нас, отровните капсули към котката и нас, кутиите към нас и котката и т.н. Малко объркано? Това е добре. Виждали ли сте някога как художниците рисуват например котка на перваза на прозореца? Първо перваз, прозорец, здравец, а котката остава бяло петно ​​през цялото това време. Ето как всички неща на света са бели петна и има само „фон“ за тези неща.

ТОВА ПРОМЕНЯ ВСИЧКО

Ровели нарече тази концепция „квантово огледало“ или по-скоро огледала, защото има много от тях. Виждаме нещо в огледалото (това, което се отразява, е това, което виждаме). Но в самото огледало няма нищо друго освен отражение. Разбира се, ако има само едно огледало, всичко е просто: ето го предметът, ето го отражението. И ако има много, като в известната сцена в съблекалнята във филма „Диамантената ръка“? Отражения-отражения-отражения, безкрайна поредица (между другото, отдалечавайки се от нас, изображенията стават червеникави, защото домашните огледала са леко червеникави, не забелязахте ли?). Тук вече е по-лесно да си представим, че може да няма първоначален обект за създаване на изображение: огледалата се отразяват, но няма реалност. „Ние не сме нищо друго освен образи на образи. Реалността, включително и ние самите, не е нищо повече от тънък и крехък воал, зад който… няма нищо“, пише Ровели.

Е, още един опит да се представи светът като Матрицата? По принцип да, но опитът е силен. Преди това физиците само трупаха фактите, че реалността е симулация, но внимателно избягваха въпроса кой я е създал: Бог? Извънземни? Великите предци на човечеството, живели (и все още живеят) на планетата преди нас? Сега е ясно, че не е необходимо да се създава симулация и не е необходим суперкомпютър. Природата е компютърът.

Разбира се, в новата концепция всичко е идеално от математическа гледна точка. Разбира се, това не доказва, че е истина и е разбираемо, че ще бъде опровергана. Но най-силното опровержение е експериментът. За съжаление (или за щастие) физиката е надраснала нивото, където един прост експеримент „потвърждава“ или „опровергава“. Сложно също. Физиката е толкова объркана, че често този решаващ експеримент просто не съществува и не защото технологията не е узряла, но фундаментално, фундаментално – не може да бъде.

Няма съмнение, че рано или късно ще се появи нова физика, която ще обясни тези мистерии и ще сложи точка, но след точката идва многоточие. В крайна сметка сто години ровим в странностите на теориите на Айнщайн и Планк, въпреки че по едно време те внесоха желаната яснота в науката и отговориха на милиони проклети въпроси.

Последвайте ни в Телеграм

© 2023 energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата в нашата страница:

© 2023 energetika-bg.com All rights reserved!