Желанието да празнувам нещо отмина за мен като дете.

Мен, детето, ме завлякоха на семеен празник при един мой роднина. Масата беше отрупана от вкусотии, а зад нея се събра компания от 15-20 души. Жените се суетяха дали има достатъчно прибори за всички и дали чашите лъщят, а мъжете с лукаво примижаване се протягаха към бутилките и започваха да разказват вицове и да спорят за политика.

Но ние говорим за 90-те. Тогава хората можеха да се поглезят само с вкусни, сложни ястия.

И изглежда, че това бурно време вече е отминало и вече няма нужда да впечатлявате никого с размаха на личния си празник.

Но сега виждам друга картина.

Например млади майки се състезават коя ще празнува по-добре рождените дни на децата си. Освен това всеки се опитва да надмине другия. Аниматори, ресторанти, гост звезди, скъпи подаръци. Детето няма нужда от тази феерия, но родителите я организират. А Как иначе? Имаме пари!

Една моя приятелка храни семейството си изключително с тестени изделия, а по празниците отиват в шикозен ресторант, за да се насладят на обслужването и кухнята. Когато попитам защо е невъзможно да живеем по-равномерно, да ядем пресни зеленчуци и плодове, риба и месо всеки ден, вместо да ядем карпачо от сьомга веднъж месечно, тя прави кръгли очи и казва, че делничните дни са делнични дни. А празникът си е празник.

Забелязах такова разслоение в нашето общество. Има хора, които не са особено привлечени да празнуват докрай. Или е жалко за пари за еднократна феерия, или живеят в хармония, без чувство за недостиг (на емоции, храна, без жажда за шоу).

А има и такива, които не съжаляват да похарчат впечатляваща сума пари, за да организират почивка за себе си. Изненадайте другите с вашата оригиналност и възможности.

За мъдрите и истински щастливи хора всеки ден е празник. И този ден не се отличава с вкусна храна, силна музика и свобода от омразната работа. Тя се крие във факта, че всеки час е радост. Той е в сърцето, в душата, в ума. И тогава няма нужда от външен контраст, от радикална промяна на средата около вас.

Ето как го е казал Далай Лама:

„Не празнувам рождени дни. Струва ми се, че това е загуба на време. За мен този ден не е по-различен. В известен смисъл всеки ден е рожден ден. Събуждаш се сутрин, всичко е свежо и ново и най-важното е, че този нов ден ти носи нещо важно.“

Автор И.Х. (от интернет)