Страданието не ви прави по-силни!
Да вярвате, че животът със сигурност ще постави всичко на мястото му и ще ви даде щастието, което заслужавате, само защото сте го заслужили със страданието си, е повече от наивно. Това е все едно да вярвате, че можете да купувате неща с обикновени хартии, ако ги наричате пари.
Въпреки това, много хора мислят за страданието по този начин – като за някаква благословия. Стига се до там, че са притеснени и нервни, когато всичко е спокойно и добре. Свикнали са постоянно да са нащрек, че ще се случи нещо лошо. И едва след като са получили още една „порция нещастия“ – те се успокояват. В крайна сметка това, според тях, е „билет“ към бъдещ щастлив живот.
„Трябва да страдаме, да търпим болка и да съчувстваме, като същевременно забравяме за критичното мислене и здравословното чувство за хумор. Ние буквално сме принудени да страдаме, да съчувстваме на другите и да бъдем набожни. Но не е вярно, че страданието ни прави по-силни, по-често, напротив, отслабва ни. Също като бедността, която вместо да предизвика справедлив гняв, негодувание или желание за промяна, просто ни прави по-слаби и ни лишава от силата да се борим.” – Марта Санс.
Много от нас дори не се замислят защо мислим и чувстваме така, както го правим. И всичко започва от семейството. Още от детството подсъзнателно ни се казва, че за да получите нещо добро, трябва да „страдате“ добре. И защо, защо? Точно това никой не казва.
Дори когато детето е виновно, то се наказва със страдание. И това е вместо да обясните как можете да поправите това, което сте направили, и да помогнете в това. А така – изстрадано, ви е простено. Ето как бебетата научават от ранна възраст, че компенсацията се състои в това „да страдаш малко“. Това засилва убеждението, че пасивното страдание е правилното нещо и гарантира, че всичко ще бъде наред в бъдеще.
Не се наказвайте, а действайте
Страданието изобщо не е билет за „щастлив живот“. Ако искате да живеете по-добре, действайте, използвайте всичките си умения и способности, за да постигнете целта си. Да седите и да чакате светът да признае болката ви и да ви възнагради за нея е най-голямата и глупава заблуда.
Депресията възниква именно поради това всепоглъщащо усещане за безпомощност, наложено ни: изглежда, че така или иначе нищо няма да се подобри, каквото и да правим. Защо? Защото винаги си бил такъв. Ти грешиш!!! Време е да помислим как предишните стратегии са жизнеспособни и ефективни. Пасивно отношение към проблемите, обреченост, приемане на страданието като бонус за щастие в бъдещето… Какво по-нелепо от това?!
Работата е там, че страданието ражда страдание. Заразно е. Това е пагубно за душата и тялото. Наистина е пълна парализа. Вече не искате нищо и не можете да направите нищо. Здравето се влошава и имунната система страда. Вече не можете да издържате на наистина опасни ситуации, защото сте напрегнати, тревожни и не вярвате в нищо.
Ако искате да се отървете от болката, просто се научете да не очаквате награди само за преминаване през трудни времена. Ако имате нужда от подкрепа и съвет – поискайте го, но не свиквайте с ролята на статична жертва, която един ден ще бъде „ощастливена“ от съдбата. Значи не става. Никога. Но тъгата и бездействието се превръщат в навик.
Спрете да страдате. Страданието не ни прави по-добри, от него само боли.
Поемете инициативата! Променете живота си и променете себе си. Никой няма да направи това вместо вас. Никой няма да ви поднесе щастие на сребърен поднос.
Жестоко, но е истина.