„Ефектът на истината“: как нашият мозък ни мами

В ерата на информацията, когато буквално се давим в потока от новини, блогове и социални медии, е важно да разберем как мозъкът ни обработва цялата тази маса от данни.

Ново изследване на германски учени хвърля светлина върху механизмите, които влияят на нашето възприемане на истината и паметта.

Отдавна е известно, че „ефектът на истината“ е когнитивно пристрастие, при което сме склонни да вярваме на информация, на която сме изложени многократно, независимо от нейната фактическа точност. Нашият мозък обработва повтарящата се информация по-плавно и ние тълкуваме тази лекота на възприемане като знак за истина.

Резултатите от скорошно проучване, публикувано в списание Cognition, показват, че този ефект може да е дори по-силен, отколкото се смяташе досега. Учените наричат ​​това явление „ефект на илюзията на знанието“.

В серия от експерименти, включващи близо 800 души, проведени от д-р Феликс Спекман и д-р Кристиан Ункелбах от университета в Кьолн, беше установено, че участниците са склонни да вярват, че знаят повтаряща се информация предварително, дори когато не са. Този ефект се наблюдава дори в случай на неверни твърдения.

Илюзията за знание

 

Изследователите също така проучиха дали искането на участниците да идентифицират източника на техните знания може да повлияе на илюзията за предишни знания. Оказа се, че дори когато са помолени да назоват източник, те рядко коригират първоначалната си преценка, демонстрирайки устойчивостта на илюзията за знание.

Интересното е, че участниците често приписват своите „предварителни знания“ на надеждни източници, дори когато първоначалният източник на информация е ненадежден. Тази тенденция да се измислят надеждни източници подчертава силата на повторението при оформянето на нашите вярвания.

Забравяне и дезинформация

Проучването също така хвърля светлина върху това как забравянето може да повлияе на нашето възприемане на истината. Учените са открили, че когато хората се сблъскат с информация от ненадеждни източници, те може първоначално да разберат, че на нея не може да се вярва. С течение на времето обаче те забравят първоизточника и ако се сблъскат отново с тази информация, са склонни да я оценят като по-правдива.

„Ефектът на забравяне, съчетан с ефекта на истината, може да накара хората да повярват на твърдения, които първоначално са били определени като неверни“, пишат изследователите.

Ефектът на Мандела

Резултатите от изследването са от значение и за такова явление като „ефекта на Мандела“. Този ефект, наречен от изследователя на паранормални явления Фиона Брум, описва феномен, при който големи групи хора си спомнят дадено събитие по различен начин от начина, по който се е случило, или помнят събития, които никога не са се случили.

Класически пример за ефекта на Мандела е широко разпространеното погрешно вярване, че Нелсън Мандела е починал в затвора през 80-те години. Всъщност той беше освободен и стана президент на Южна Африка, умирайки през 2013 г. Учените предполагат, че ефектът на Мандела може да се обясни отчасти с повтаряне на невярна информация или неправилно свързване на източници на информация.

Констатациите от проучването имат важно значение за борбата с дезинформацията в ерата на интернет. Те показват, че просто развенчаването на невярна информация може да не е достатъчно, тъй като с течение на времето хората могат да забравят оригиналния източник и да повярват отново на информацията, когато бъдат изложени отново на нея.

Учените подчертават необходимостта от развиване на критично мислене и медийна грамотност, така че хората да могат по-добре да оценяват надеждността на информацията и да устоят на влиянието на ефекта на истината и илюзията за знание.

В ерата на информацията, когато буквално се давим в потока от новини, блогове и социални медии, е важно да разберем как мозъкът ни обработва цялата тази маса от данни.

Ново изследване на германски учени хвърля светлина върху механизмите, които влияят на нашето възприемане на истината и паметта.

Отдавна е известно, че „ефектът на истината“ е когнитивно пристрастие, при което сме склонни да вярваме на информация, на която сме изложени многократно, независимо от нейната фактическа точност. Нашият мозък обработва повтарящата се информация по-плавно и ние тълкуваме тази лекота на възприемане като знак за истина.

Резултатите от скорошно проучване, публикувано в списание Cognition, показват, че този ефект може да е дори по-силен, отколкото се смяташе досега. Учените наричат ​​това явление „ефект на илюзията на знанието“.

В серия от експерименти, включващи близо 800 души, проведени от д-р Феликс Спекман и д-р Кристиан Ункелбах от университета в Кьолн, беше установено, че участниците са склонни да вярват, че знаят повтаряща се информация предварително, дори когато не са. Този ефект се наблюдава дори в случай на неверни твърдения.

Илюзията за знание

 

Изследователите също така проучиха дали искането на участниците да идентифицират източника на техните знания може да повлияе на илюзията за предишни знания. Оказа се, че дори когато са помолени да назоват източник, те рядко коригират първоначалната си преценка, демонстрирайки устойчивостта на илюзията за знание.

Интересното е, че участниците често приписват своите „предварителни знания“ на надеждни източници, дори когато първоначалният източник на информация е ненадежден. Тази тенденция да се измислят надеждни източници подчертава силата на повторението при оформянето на нашите вярвания.

Забравяне и дезинформация

Проучването също така хвърля светлина върху това как забравянето може да повлияе на нашето възприемане на истината. Учените са открили, че когато хората се сблъскат с информация от ненадеждни източници, те може първоначално да разберат, че на нея не може да се вярва. С течение на времето обаче те забравят първоизточника и ако се сблъскат отново с тази информация, са склонни да я оценят като по-правдива.

„Ефектът на забравяне, съчетан с ефекта на истината, може да накара хората да повярват на твърдения, които първоначално са били определени като неверни“, пишат изследователите.

Ефектът   Мандела

Резултатите от изследването са от значение и за такова явление като „ефекта на Мандела“. Този ефект, наречен от изследователя на паранормални явления Фиона Брум, описва феномен, при който големи групи хора си спомнят дадено събитие по различен начин от начина, по който се е случило, или помнят събития, които никога не са се случили.

Класически пример за ефекта на Мандела е широко разпространеното погрешно вярване, че Нелсън Мандела е починал в затвора през 80-те години. Всъщност той беше освободен и стана президент на Южна Африка, умирайки през 2013 г. Учените предполагат, че ефектът на Мандела може да се обясни отчасти с повтаряне на невярна информация или неправилно свързване на източници на информация.

Констатациите от проучването имат важно значение за борбата с дезинформацията в ерата на интернет. Те показват, че просто развенчаването на невярна информация може да не е достатъчно, тъй като с течение на времето хората могат да забравят оригиналния източник и да повярват отново на информацията, когато бъдат изложени отново на нея.

Учените подчертават необходимостта от развиване на критично мислене и медийна грамотност, така че хората да могат по-добре да оценяват надеждността на информацията и да устоят на влиянието на ефекта на истината и илюзията за знание.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *