Една от най-големите заблуди е, че всички хора сe раждат равни. Разбира се, това въобще не е така.
Ние не се раждаме равни. Всеки идва на този свят със своите качества, характеристики, както и с личен резерв от жизненост и най-важното – карма. Именно тази карма определя какъв ще бъде човекът, каква ще е съдбата му.
Нека бъдем честни и откровени, не всички от нас в този живот могат да постигнат просветление, да не говорим за пълна свобода. Много от нас са обречени да се родят и да изживеят този живот като безсъзнателни фантоми, настъпвайки една и съща мотика, правейки едни и същи грешки.
От гледна точка на посветените, такива хора не могат да се променят сами, почти нищо не зависи от тях. В по-голямата си част тяхната участ е постоянно да страдат. Дори когато ви кажат обратното, те всъщност дълбоко в себе си искат да страдат. Може да се каже, че кармата им никак не е добра, тя надминава всички възможни граници.
Човекът с „тежка“ съдба, има един универсален отговор, той винаги се радва да го каже при всяка възможност:
„Лесно ти е да говориш! Ти не знаеш какво е, когато: си израснал без родители / подлаган си на насилие / имал си лошо минало“.
И ако му дадете добри съвети, които наистина могат да променят живота му в близко бъдеще за да разкрие причините за неуспеха си, той вади своя коз от ръкава си и го размахва пред лицето като спасителен кръст, с който намира извинение за бездействието си, опитвайки се по този начин да предизвика у вас чувство за вина за това, че сте късметлия“.
Отговорът в такива случаи е много прост. Да, аз не бях в такава ситуация като вас. В известен смисъл, аз имах достатъчно късмет за да живея в такива условия, но защо трябва да изпитвам чувство за вина за това?
Това е вашата карма, приятелю. Ако сте роден и израснал в този ужас, значи някъде в минали животи сте вършили ужасни неща и това е довело до факта, че сега сте там, къде се намирате. Кой е виновен? Само вие.
Да, от гледна точка на Личността, не е справедливо. Защо трябва да плащам за греховете в предишните си прераждания? Аз дори не ги помня! Но от гледна точка на Всевишния, всичко е абсолютно справедливо, и когато човек осъзнае, че не е просто личност, не е само его, а е магическо създание, което трябва да се развива, а не да тъпче на едно място.
И ако наистина искате да решите своя проблем и за да се промени живота ви, не размахвайте като знаме своето самосъжаление, като се опитвате да индуцирате такива емоции в другите (пожалете мен, нещастника), тогава вие ще разберете, че съм прав и няма друго решение на проблема, освен да оставите миналото в покой, да спрете да обвинявате другите за своите неуспехи, да поемете отговорност за живота си и най-накрая да започнете да правите нещо.
Разберете, няма изведнъж да се появи един магьосник, няма да размаха вълшебната си пръчка и да реши вашите проблеми. Имате само две възможности: да страдате повече, или да се измъкнете от тази дупка.
Ако в този живот кармата ви не бъде отработена, а уроците не се научат, всичко отива в следващия живот, и е неизвестно в какви стартови условия ще се появите на този свят. И дали пак на този свят?
А И дали въобще ще се появите?