Парапсихологът Сергей Лазарев: Борбата срещу собствената съдба е борба с Бога!

Когато човек лъже другите – това е театър. Когато лъже себе си, това е болест.

В ежедневието ние често си позволяваме да говорим зле за хората, за себе си, за съдбата си. Оказва се, че този навик унищожава у човека … зъбите.

… болестта е защита, блокиране на неправилното поведение и неразбиране на света около нас.

„Обичам онези, които ме предадоха. Обичам онези, които се отнасят с мен несправедливо. Обичам онези, които обиждат идеалите ми и унищожават надеждите.“ Душата ми се съпротивляваше, а аз повтарях тези думи стотици и стотици пъти и я убеждавах. „

Каквито и неприятности и нещастия да се случат, любовта ми към Теб, Господи, не отслабва, повтарях аз и приемам всяко разрушаване на човешките ценности като пречистване с любов към Теб.

Ако не харесвате нещо, борете се с него. Променяйте го, но не се възмущавайте от него. Колкото по-силна е емоцията, толкова по-дълбоко навлиза в подсъзнанието. Не ви харесва нечие поведение? Помогнете му, възпитавайте, хвалете, наказвайте – но не съдете и не се възмущавайте.

… всяко действие на човека, добро или лошо … се връща при него. Когато си мислите, че може да се случи нещо лошо, вие привличате нещастие.

Как изглежда човек, който не се обижда? Това е смел, енергичен, добродушен човек, това е прощаващ човек, способен да се смирява, да прави компромиси, това е миротворец. Това е човек, който знае как да възпитава другите, да бъде гъвкав, способен да се променя. Това е човек, който не бърза, не се дразни, не е осъжда.

Културата ражда цивилизацията. Цивилизацията убива културата.

Прошката е отказ от вътрешното желание да се убие онзи, който ни е обидил, тъй като всяка обида е вътрешно пожелание за смърт.

А покаянието е по-дълбок процес, това е вътрешна промяна: човек трябва да стане малко по-различен за да не се обижда повече, т.е. за да не повтаря грешките си в бъдеще.

Обидата, по принцип, е убежище на слабите, това е убежище на хора, които са твърде привързани към човешките блага, защото привързаността винаги поражда обидчивост.

Ако човек съжалява за миналото, страхува се от бъдещето, ако у него крие недоволство, омраза, неприемане на света, за противодействие на това се изразходва много енергия – и колкото повече енергия се изразходва, толкова по-бързо се появява болест.

Способността да бъдете в хармония със себе си, със съдбата си и със света е едно от главните правила на здравето.

И така, отстраняването на агресията чрез покаяние и прошка – лекува. Подобряването на характера – лекува. Намаляване на привързаността към този свят – лекува. Разбирането, че човек не трябва да се покланя на наслажденията, че главната цел е любов, а не удоволствия, е изцеление. Приемането на Божествената воля – лекува.

Знаете ли защо хората стареят сега бързо? В хората има малко доброта. Хората спряха да се усмихват. Трябва да се усмихвате по-често!

Борбата със собствената си съдба е борба с Бога, в крайна сметка.

Нечестността към Бога изглежда като отричане от любов в душата, като недоволство от своята съдба, като липса на благоговение към Твореца, като нежелание да спазваме Неговите заповеди. Всичко това е причина за много сериозни проблеми.

econet

Съдба няма?

Съдба има. Това е антоним на свободата на волята, която притежава свободният човек. Съдбата е определение. Като студено или горещо. Съдбата е сумата от всички обстоятелства, които са били предопределени…

Цялата статия