Има желания, които ни възвисяват и ни правят щастливи, но има и такива, които разрушават и ни правят нещастни.

Мъдри цитати от Далай Лама

Желанието да живееш вечно

„Хората казват, че не искат да живеят вечно, но в същото време се страхуват да напуснат живота. Желанието да се живее вечно е преди всичко страхът от старостта и смъртта: човек не иска вечен живот директно, но страховете му го принуждават да желае това, което не иска.“ Монасите са вярвали, че всяко фалшиво желание произтича от страх.

За да стане щастлив, човек няма нужда да се оплаква, че не може да стане безсмъртен – никой не е успял да направи това, но ако приемете своята тленност, необходимостта от желанието да живеете вечно ще изчезне, което може да успокои вътрешния свят на човек, или както е казал Далай Лама: „Да се примирят умът и душата“.

„Всички фалшиви желания идват от разума: той се колебае и не знае какво да прави с реалността, опитвайки се да я запълни с невъзможна задача. За да намери удовлетворение от живота, вътрешният свят трябва да бъде в баланс: мозъкът трябва да живее в хармония с душата.“ Някой е придобил безсмъртие в поезията, някой в киното, но физическата обвивка винаги влиза в света по един и същи начин и напуска този свят по същия начин за всички хора: това трябва да се приеме, а не да се иска невъзможното.

Желанието да бъдеш добър за всички

„Желанието да бъдеш добър за всички е пътят към загуба на самия себе си“. Далай Лама е вярвал, че това е фалшиво желание и произтича от несъответствията във вътрешния свят: „Човек, който е в хармония със себе си, винаги е това, което е и само този, който губи равновесие, винаги се опитва да бъде това, което иска да видят другите в него“.

Малко са хората, които са добри, учтиви и винаги идват на помощ, но на техните плещи винаги се пада по -голямата част от работата и най -малкото от всички блага: „Представете си, че до вас има петима души: един добър и мек, който винаги ще се притече на помощ и четирима обикновени хора, леко безчувствени и груби. Към кого ще се обърнете за помощ? Към този, който е много вероятно да ви я предостави.“

Съдбата на такива хора е незавидна: те помагат на всички, но не получават нищо в замяна, защото лесно дават енергията си. Често те привличат груби, безкомпромисни хора.

Добрият човек не трябва да се уговаря за нещо, той и без това дава всичко от себе си, което означава, че никой няма да се държи с него по специален начин, с редки изключения. Тибетските монаси са вярвали: „Той се опитва да угоди на онези, които са недоволни от себе си“. Всеки човек има енергия и е необходимо да я изразходва разумно, без да я пилее наляво и надясно: „Човек, който иска да бъде добър за всички, впоследствие губи всичко и най -важното – себе си.“

Желание да направите миналото по -добро

„Веднъж в моята градина се случи нещастие – мълния удари красиво овощно дърво, разделяйки го на две, като моя живот. Бях млад и започнах да се обвинявам: „О, само ако го бях засадил само на метър по -нататък … Всичко щеше да бъде различно! Какъв глупак съм„, цял ден мислех какво мога да променя и как ще загубя много плодове заради този инцидент.

Едва вечерта осъзнах, че днес съм загубил не само дървото, но и целия ден от живота си, който прекарах в мисли за това, което не може да се промени. Бях ужасен да осъзная колко време бях прекарал в живота си преди, мислейки за миналото и колко бих могъл да загубя в бъдещето, ако не бях осъзнал цялата безсмисленост да искам да направя миналото по -добро – това се превърна в моя най -ценен урок, който споделям с хората.

Да се учиш от грешките си е добро, да обвиняваш себе си за грешки е лошо, а опитите да мислиш какво може да се промени в миналото е едновременно напълно безполезно и в същото време опасно.

„Душата живее в настоящия момент, докато мозъкът се втурва ту в миналото (мислено), ту в бъдещето (във фантазиите), поради което съгласието между душата и тялото – вътрешният свят – изчезва. Само когато и мозъкът, и душата са в настоящето, ще стигнете до съгласие със себе си и света около вас.“