„Всичко е в нашите ръце“ в 3 кратки притчи

Лаконично за важното

Понякога важните неща са по-лесни за изразяване под формата на някаква история. Няма значение дали тези събития са се случили в реалния живот или не. Тези истории ни карат да се замислим за главното …

„Притчата за пироните“

Един мъж имал много избухлив син. И един ден бащата дал  на младежа торба с пирони и го помолил да забива по един пирон в стълба на оградата всеки път, когато той не е могъл да сдържи гнева си.

През първия ден на стълба се появили няколко десетки пирони. Следващата седмица той се понаучил да овладява гнева си и с всеки изминал ден броят на забитите в стълба пирони намалявал. Младежът осъзнал, че е по-лесно да контролира емоциите си, отколкото да забива пирони.

Накрая дошъл денят, в който той въобще не загубил самообладание. Той казал на баща си за това, а той му отговорил, всеки ден, когато успее да се сдържи, трябва да изважда по един пирон от стълба.

Докато настъпил денят, когато той казал на баща си, че на стълба не останал нито един пирон. Тогава бащата хванал сина си за ръка и го завел до оградата:

„Добре се справи, но виждаш ли колко дупки има в стълба? Той никога повече няма да бъде същият. Когато кажеш нещо злобно на човек, той остава със същия белег като тези дупки. И колкото и пъти след това да се извиняваш, белегът ще остане. „

„Чума и страх“

Веднъж на пътя се срещнали пътешественик и чумата.

„Къде отиваш?“ – попитала чумата.

„В Мека да се покланя на Светите места. А ти?“

„В Багдад да взема пет хиляди души“, отговорил Чумата.

Разделили се, а година по-късно се срещнали отново по същия път.

Но ти ме измами, казал поклонникът на чумата. Казах, че ще вземеш пет хиляди души в Багдад, но ти взе  петдесет и пет хиляди!

Не – отговори Чумата, – казах истината. Бях в Багдад и взех своите пет хиляди. Останалите умряха от страх.

Имало едно време Учител, който сякаш имал отговорите на всички въпроси. И  един от неговите ученици си помислил: „Има ли въпрос, на който нашият Учител не може да отговори?“

Отишъл на цъфтяща поляна, хванал най-красивата пеперуда и я скрил между дланите си. Пеперудата се вкопчила с лапичките в ръцете му и го гъделичкала. Усмихнат, той се приближил до Учителя и попитал:

Учителю, каква пеперуда имам в ръцете си: жива или мъртва?

Той здраво държал пеперудата в затворените си длани и бил готов да ги стисне всеки момент заради истината си.

Без да гледа ръцете на ученика, Учителят отговорил:

„Всичко е в твоите ръце“

 

Последвайте ни в Телеграм

© 2023 energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата в нашата страница:


© 2023 energetika-bg.com All rights reserved!

Add Comment