Твоят уютен пашкул, в който си затворен: чувстваш се добре, всичко ти харесва, лека-полека се покриваш с мъх, но някак си това вече дори не е страшно.
Това е твоето омагьосано ежедневие: вкъщи-работа-вкъщи с бонус „пиене в петък“. Това е твоята тъжна черупка от безсилие и безпомощност – просто защото си свикнал.
Никога няма да намериш сили в себе си да промениш нещо: да спреш безсмислен разговор, да напуснеш работата, която мразиш, да обърнеш гръб на досаден човек, да опиташ да направиш нещо, което наистина харесваш.
Не, не можеш – страхуваш се, уморен си, свикнал си.
Но най-лошото е, че никога няма да разбереш, че това е грешно, убеждавайки се, че всички го правят.
Да, за корабът е по-безопасно в пристанището.
Но не за това е построен. Не за това….