Безстрашните испанци, които завладяха Америка, нямаха представа колко опасно е златото на инките. В крайна сметка древните цивилизации са добивали злато с помощта на живак, който бавно, но сигурно убива не само собственика на съкровището, но дори и бъдещото му потомство…
В началото на 16 век, когато в резултат на Великите географски открития на картата се появява новият континент Америка, европейците не подозират с какво ги заплашва това.
И през първите десетилетия на завладяването на нови земи от конкистадорите, Европа с наслада слушаше отвъдморските подаръци: картофи, тютюн, кафе и основното богатство на новите колонии – златото.
От момента, в който войниците на Кортес видяха, че новата земя буквално прелива от благородния метал, те не мислеха за нищо друго. Удивителна архитектура, дълбоки познания по астрономия и математика, способността да се предсказват бедствия, да се отглеждат богати реколти и да се бори със сушата – цялото богато знание на инките, маите и ацтеките е било безплатно допълнение към най-важното съкровище на древните цивилизации.
„Жълтият дявол“ (както наричали златото в Европа) толкова замъглявал очите на завоевателите, че те не искали да знаят нищо друго.
И никой не се замисли откъде тези по същество диви народи на нисък етап на развитие имат толкова много злато? В крайна сметка европейците знаеха, че добивът на благородни метали е сложен технологичен процес и че топенето и производството на бижута изисква значителни знания и умения. И фактът, че методите, използвани при добива на злато, не са никак безобидни.
Откъде идва металът?
Златото, с което е била известна империята на инките, се е смятало за свещен метал – металът на Бога Слънце.
Златото лежеше в насипно състояние в храмовете; стените, подовете и таваните бяха украсени с него (таванът на един от храмовете беше осеян с ажурни златни звезди, златни водни кончета, пеперуди, птици, които се издигаха над хората и бяха толкова великолепни, че красотата им поразяваше всички ги видяха).
През 1532 г. испанските конкистадори отвличат императора на инките Атахуалпа, за да вземат откуп за него под формата на злато в размер, равен на обема на стаята, в която е държан арестуваният император.
Индианците тръгват да изпълнят исканията на конкистадорите. Кервани от мулета и безкрайни колони от хора пренасяха в столицата статуи, златни бижута, скъпоценни съдове и други предмети от благородни метали в продължение на седмица. Имаше толкова много злато, заловено от испанците, че след като го претопиха на кюлчета, испанците го пренесоха у дома в галеони.
Смята се, че в цялата история на човечеството в света са добити само 161 хиляди тона злато. Но през 16 век испанските галеони доставят повече от 100 тона злато в двора на испанския крал само за една година (в Европа по това време не се добиват повече от 1 тон злато годишно).
Разбира се, такива „богати времена“ е имало само в началото, когато испанците са унищожили съкровищниците на ацтеките, инките, маите и други народи. Общо испанците изнесоха повече от хиляда тона „отровно“ злато от Южна Америка.
Но за да разполагат с такова богатство от благороден метал, древните цивилизации е трябвало да го добиват в индустриален мащаб. И така го получиха. Но конквистадорите не се интересуваха от технологията на инките; те трябваше да откраднат колкото се може повече съкровища. И не искаха да знаят какво е – висококачествено, некачествено или напълно отровено.
Междувременно, както се оказа по-късно, златото на инките е произведено с груби нарушения на технологията: то е претопено с помощта на живак. Следователно цялото злато, донесено в Европа, всъщност е отровено.
Така че жестоките конкистадори обрекоха на смърт не само древните цивилизации на Америка, но и заложиха бомба със закъснител под европейската цивилизация.
Европа жъне плодовете на необмислена алчност и хищничество в продължение на няколко века. Тя обаче ги жъне и до днес, което се вижда с просто око.
Но какъв е този метод, който като старица с ятаган безмилостно повали потомците на гордите завоеватели?
Докато има живот, има надежда?
По времето на испанското завоевание технологията за топене на злато е била добре позната в Европа – подобен метод е използван от древните римляни. Това беше следното: за да се извлече злато от рудата, натрошената скала беше смесена с течен живак. В този случай получената сплав или амалгама лесно се отделя от общата маса като по-тежка. Амалгамата се нагрява до висока температура, живакът се изпарява и в резултат на това остава чисто злато.
Някои смятат, че испанците са донесли такава технология в Америка. Всъщност в Испания по това време имаше най-голямото находище на живак и местните златни миньори се считаха за монополисти на европейския континент. Ето защо никой не беше изненадан, че цялото злато, претопено преди периода на американското завоевание, беше смесено с живак. Но нямаше много от него, така че никой не придаде голямо значение на тази функция. Но златните продукти на ацтеките, маите, инките, претопени преди появата на европейците, винаги са били смятани за „чисти“ – всички са смятали, че не познават живака и топели злато по своите древни и, разбира се, безвредни рецепти.
Но, както се оказа, нищо подобно – последните проучвания показват, че древните цивилизации също са използвали живак, и то не по-малко интензивно от европейците. Същите инки, както се оказа, освен че топят злато, използват живак и за производството на цинобър, използван като багрило.
Дрехите, боядисани в червено-оранжево, се смятаха за собственост на богатите и бяха любимото облекло на благородниците. Пристрастяването към това изключително опасно и вредно вещество, според една версия, стана причина за израждането на цял народ – в края на краищата, когато испанците пристигнаха, инките бяха толкова отслабени, че конкистадорите завладяха континента с малък отряд и практически без жертви.
Отмъщението на боговете
Но отмъщението на древните богове беше точно зад ъгъла: в крайна сметка цялото злато, което идваше в дворовете на европейските монарси, беше смъртоносно опасно.
Европа всъщност беше покрита от златна (да се чете „живачна“) вълна – на континента нямаше нито един кралски двор, нито едно благородническо семейство, което в една или друга степен да не притежава американско злато в ръцете си (и как може ли да бъде иначе, ако количеството му се увеличи почти 200 пъти?). Хранеха се със злато – чинии, купи, чаши, чинии, вилици, лъжици; спяха върху злато – легла, фотьойли, столове, тронове; се е носило злато – кръстове, накити, корони, скиптри, пръстени, вериги.
И не е изненадващо, че повечето европейски кралски дворове в крайна сметка бяха обречени на израждане – нямаше нито едно короновано семейство, което да мине без тежки заболявания, предавани от поколение на поколение.
И за всичко това можем да „благодарим“ на инките, които не само се обрекоха на смърт, но и предадоха „щафетата на смъртта“ на европейската цивилизация.