В началните уроци по психология се говори за такова нещо, като кутията на Скинър *. Звучи като атрибут от филм на ужасите, но това всъщност е добре известен психологически метод от времената на активното развитие на психологическата наука, когато на жените все още не беше забранено да пият по време на бременност, експериментите с животни не се смятаха за нещо ужасно, а плъховете страдаха в името на човечеството.

Кутията на Скинър работи по следния начин: в нея се поставя плъх или някакво друго нищо неподозиращо малко животинче. Кутията е оборудвана с лост, а вътре има малка купа за хранене. Плъхът души кутията и, като не знае какво се случва на толкова много нива, в крайна сметка случайно натиска лоста. След това в купата пада сладко малко лакомство.

Подопитните събекти бързо осъзнават, че натискането на лоста води до вкусна закуска, затова продължават да го правят. Отново , и отново, и отново.

Но след това в един момент изследователят спира да дава лакомства на плъха. И това го вбесява. Животното ще натиска лоста отново и отново, като отчаяно се опитва да получи удоволствието, което отчаяно желае, докато накрая не се предаде и се примири със съдбата си. И после ще стигне до извода, че животът е болка. Удоволствието е глупост. Всичко наоколо е лъжа. Тогава плъхът ще пуши цигара след цигара и ще пише гнусни публикации в Instagram за ужасното разочарование от собственото си съществуване.

Кутията на Скинър демонстрира нещо фундаментално в поведението на животните: ако нещо ни кара да се чувстваме добре, ние ще го правим отново, и отново, и отново. И в крайна сметка у нас ще се появи чувството за право над това приятно нещо. Заслужаваме да усетим това удоволствие. Заслужаваме награда. И когато ни лишават от обичайните награди, започваме да се ядосваме.

Днес целият ни живот е изпълнен с Кутиите на Скинър. Вашият телефон е тази Кутия. Телевизорът ви е кутията на Скинър. Дори сексът … Е, хайде, да не задълбаваме.

Защото всеки ден в съвременния свят ние също получаваме малки порции удоволствие, доставени ни с едно условно натискане на някакъв бутон. И колкото по-често изпитваме удоволствие, толкова по-нетърпеливи ставаме, когато ни лишават от него. И започваме да негодуваме, че таксиметровият шофьор ни вози по необичаен за нас маршрут, че в понеделник сутринта имаме много писма, а човекът за доставка на пица закъснява вече с осем минути. Всичко започва да ни вбесява.

И интересното е, че родителите винаги учат децата си да бъдат търпеливи, да не психясват, да умеят да чакат. За да може потомството да се съсредоточи върху важни въпроси и да не се разсейва с краткосрочни радости.

А в същото време ние, възрастните, сме страшно нетърпеливи. Толкова сме заети! Нямаме време да чакаме! Правим осем неща наведнъж, а всичките осем правим зле. Защо? Защото всички те също са много спешни и не могат да чакат. Нищо не може да чака! Нуждаем се от резултати, тук и сега!

И като възрастни празнуваме нетърпението. Толкова съм зает! Нямам време за този боклук! Всеки прави осем неща наведнъж – и прави всичките тези осем неща зле. Защо? Защото не може да чака! Нищо не може да чака! Нуждаем се от резултати сега! Сега!

Търпението е добродетел. Това, което сега липсва на света. Търпението в ежедневието ни може да твори чудеса за психическото ни здраве, финансовото ни благоденствие и може би може да ни накара да видим този свят в не чак толкова мрачни цветове.

Чакането и търпението са едно и също нещо?

Много хора грешно приемат търпението за способност да могат да чакат нещо. Но това не е напълно вярно. Търпението не е само способността да чакаме награда, това е нашето отношение към очакването. Например, периодично ни се налага да чакаме човека със забавената доставка на пица. Но можем да направим това по два различни начина.

Търпеливо. Спокойно да се занимаваме с делата си, четем книги или просто да се наслаждаваме на времето, прекарано с близките или със себе си.

Или нетърпеливо да бръмчим из апартамента, отново и отново да звъним в ресторанта, при това със скандален тон. И да дъвчем всичко, което попадне в устата ни, за да успокоим мъките на глада.

Фактите обаче показват, че нашето нетърпение води до влошаване на характера ни.

Разбирате ли, модерното общество по същество се е превърнало в едната такава „Кутия на Скинър“. Само че по-сложна. Вместо лост, ние натискаме бутони – някои реални, много са виртуални, други са въображаеми. И резултатът от тези „настискания на бутони“ са безкрайните възможности за забавление: партита, онлайн чат, порно, вкусна храна, алкохол.

И всичко това в нон стоп режим, 24 часа в денонощието.

В името на парите пазарът продължава да ни обещава свят, в който вече не е нужно търпеливо да чакаме нищо. Каквото и да поискаме, можем да го получим моментално. Всички тези джаджи и услуги, започват да действат върху нас като на плъха в кутията на Скинър, което ни прави по-малко търпеливи и по-раздразнителни, когато нещата не се получават така, както искаме. И това е първият проблем на човечеството.

Колкото повече получаваме, от толкова повече се нуждаем, толкова по-малко сме щастливи. Например онлайн услугите за такси ни радваха само първите три или четири пъти от използването им. А след това – таксиджията се забавя три минути, спира на 10 метра от нас, грешната радиостанция е включена в купето. Услугата, за която само можехте да само мечтаете преди няколко години, сега ни вбесява ежедневно.

Има много примери около нас. Някои от тях са абсолютно глупави, например, повече от половината потребители на интернет няма да чакат дадена уеб страница да се зареди за повече от три секунди, преди да започнат да псуват и да я затворят. Други са доста ужасни. Например, пътната агресия нараства.

Работата е там, че удовлетворението е краткотрайно състояние. А недоволството е постоянно и вечно. И когато оптимизираме живота си за удобство, се настройваме на почти постоянно чувство на досада.

Звучи ли ви познато? Добре дошли в 21 век!

Търпението побеждава в нетърпеливия свят.

Съвременният свят е великолепен. Сега всичко може да бъде доставено до дома, даже тоалетна хартия. Кой не харесва това? Страхотно е !

Но комфортът на съвременния живот има и тъмна страна. Всичко това ни кара да мислим, че търпението е за нещастниците, че трябва да се движим бързо и да помитаме всичко по пътя си и че ако не знаем всичко, ще останем на сметището на живота.

Човешкото поведение се определя преди всичко от избягването на риска. Всичко, което искаме, можем да получим веднага при поискване и точно навреме. Или парите ще ви бъдат върнати! Толкова е просто, че постепенно започваме да вярваме, че абсолютно всичко трябва да бъде ни бъде доставено с едно натискане на бутона. Без да осъзнаваме това, ние се потопихме в един вид психологическо самодоволство, вярвайки, че всички добри неща трябва да бъдат прости и удобни, дори и това да не е така.

Междувременно наистина ценните житейски преживявания – тези, които изискват най-много търпение – в никакъв случай не винаги са толкова лесни за получаване. Напротив, съществува риск тези ценности да минат покрай нас. Така че защо да поемаме риска?

Защо да се борим със себе си, да се развиваме и самоусъвършенстваме, за да постигнем наистина смислени неща, когато в Instagram има забавни мемове, които можете да споделяте с всички свои приятели?

Защо да се стремим към по-добра кариера, когато по телевизията се въртят много вълнуващи сериали, за да се разсейваме?

Защо да се опитвате да изградите добри отношения с другите, ако можете просто да излеете гнева си върху по-слабите?

И защо да влизате в неудобен, но необходим диалог с хора, с които не сте съгласни, когато вече сте написали зъл туит и сте готови да го публикувате?

Е, ще отговорим защо: именно тези неудобства ни тласкат към истинските награди в живота. Но тези истински награди изискват едно нещо: търпение.

Всички най-хубави неща в живота – тези, които изискват най-голяма възвръщаемост, които придават на живота ни повече смисъл – всички те се постигат чрез определен дискомфорт, който е придружен от търпеливо очакване.

Повечето хора мислят доста стандартно и ако искате да постигнете това, което другите нямат, трябва да правите това, което те НЕ ПРАВЯТ. В 21 век търпението е точно това, което повечето не знаят как да постигнат. Колкото по-малко са хората, които са готови търпеливо да чакат дългосрочни награди, толкова по-хубави и ценни стават тези дългосрочни награди.

Защото именно способността да се примирявате с необходимостта от очакване, да бъдете приятели със своята скука, разпалва най-големите искри на творчеството. Това е способността да прекарвате дълги часове в изтощителна работа, която в крайна сметка привлича внимание към вас и ви издига в службата. Това е способността да работите няколко дни, седмици или месеци върху отношенията с партньора си, което ви позволява да поддържате по-дълбока интимност. Способността да се изчаква и издържа политическата лудост в страната, позволява на демокрацията да функционира.

Търпението печели в нетърпеливия свят. Когато всички останали бързат и се разсейват от последния пост на звездата на Instagram, да живеят, облегнати назад и просто да гледат бавния път на планетата, отбелязвайки, че почти всичко, което се е случило наскоро, не е толкова важно – това е най-голямото предимство, както за получаване на допълнителни награди, така и за да станете стабилен и нормален човек.

Как да бъдем по-търпеливи

1. Учете се да бъдете по-спокойни

В допълнение към намаляването на стреса и тревожността, моментите да сме сами със себе си и собствените си мисли в живота, увеличават креативността ни, правят ни по-продуктивни и също така ни помагат да оставаме заземени в емоциите си.

Френският философ Блез Паскал казва: „Всички проблеми на човечеството произтичат от неспособността на човека спокойно да седи в една стая.“ И не, Паскал не е бил лабораторен плъх, лишен от глас.

Тайната да сме сами със себе си и собствените си мисли е в това да намерим време за това. Най-добрият момент е рано сутрин, когато сте се събудили. Или точно преди да си легнете. Опитайте. Прекарайте 10-15 минути там, където няма телефон. Няма телевизор. Няма нищо. Само вие и вашите мисли и евентуално книгата (максимум).

Разходката също може да бъде полезна. Намерете в графика си 15 минути за разходка. Без обаждания, без SMS-и. Без нищо. Отделете време за това. Ще се изненадате от яснотата на мисленето и резултатите.

И има още нещо – абсолютна тишина и сън. Изследванията показват, че когато сме сънливи и изтощени, ставаме нетърпеливи и раздразнителни, вземаме лоши решения, проявяваме егоизъм и взискателност. С други думи, липсата на сън ни прави приличащи на лабораторни плъхове в кутия и по-малко пълноценни, рационални хора. Какво избирате?

2. Развийте самосъзнание

Наистина ли се разстроихте, че касиерката не ви даде допълнителните промоционални талончета? Или защото ви се струва, че нямате контрол над живота си и следователно се отстоявате само в ситуации, в които чувствате, че имате контрол?

Наистина ли се ядосвате на партньора си, че не е събрал трохите от масата? Или се чувствате ненужни и неуверени?

Наистина ли мислите, че бедният човек, който кара бавно по магистралата, е умопомрачителен дебил? Или може би мразите работата си и глупавите ежедневни пътувания до офиса и затова изливате гнева си на улицата?

В по-голямата си част нашето нетърпение е породено от някакво дълбоко вкоренено усещане, че винаги сме прави. Не знаете какво се случва с другите хора. Може би човекът с доставката на пица е попаднал в автомобилна катастрофа. Може би партньорът ви не е спал през нощта, защото много се тревожил за важна работна среща. Може би бавният шофьор пред вас е ветеран от някоя война, който е рискувал живота си, побеждавайки бандити и е спасил стотици хора от брутална смърт.

Какво правихте през последните години?

3. Разберете каква е реалната стойност на времето

Какво е очакването? Всъщност това е просто преживяване на определен период от време без никаква награда.

Но каква награда? А, сега стигнахме до корена на проблема.

Ако това, което смятаме за полезно, е нещо външно – нещо вълнуващо, ярко и всеобхватно – тогава да, отношението ни към очакването ще бъде негативно. Ще мразим всяко забавяне и света заради това, че не ни възнаграждава, като малките лабораторни плъхове, на които заприличваме.

Но ако нашите награди са вътрешни, ако получаваме удоволствие от собствените си мисли, собственото си присъствие и простото възприемане на света такъв, какъвто е, тогава теоретично можем да се чувстваме възнаградени навсякъде и по всяко време.

Истинските награди в живота са тези, които ни носят най-много смисъл, а смисълът може да се намери навсякъде.

Марк Менсън: https://markmanson.net/how-to-be-patient

* Оперантното кондициониране (или оперантно обуславяне) е техника на учене, създадена от Бъръс Фредерик Скинър (1938). Противоположен на класическото кондициониране на Павлов, методът на оперантното кондициониране се стреми да се доближи до действителността, оставяйки активното животно свободно да въздейства върху своята среда. Няма предизвикана реакция, а само спонтанни действия, последвани от подкрепление.

Например, натискайки лост, котка получава мляко или, натискайки бутон на всеки 19 сек., маймуна избягва електрошок. Благодарение на тази техника се обучават гълъби да откриват корабокрушенци и отломки от плавателни съдове и да съобщават чрез натискане на копче, когато забележат на океанската повърхност червени, оранжеви или жълти предмети (условни цветове на сигналите за бедствие и на спасителните жилетки). Когато откриването бъде потвърдено, пернатите наблюдатели биват възнаграждавани с храна.

Последвайте ни в Телеграм

Футурологът Рой Цезана: Светът, в който живеем сега, скоро ще престане да съществува

Изследователят Рой Цезана (Roey Tzezana) от Израел смята, че в бъдеще за хората със средно ниво на знания няма да има работа, разликата между богати и бедни ще се увеличи…

Цялата статия