Будизмът отрича категорично съществуването на душата, както тя се разбира в теистичните религии.

В други религии душата е частица от Божеството, нещо цялостно, неизменно и постоянно, което е създадено от Божеството.

Ето го Иван, той има душа и тази душа ще остане завинаги Иван, дори Иван да умре и възкръсне, или ако Иван се прероди в тялото на хлебарка, това ще бъде хлебарката Иван, това ще бъде неговата душа.

В будизма тази позиция категорично се отрича. В будизма съществува концепцията за анатман – илюзорност на постоянен, неподвижен, неизменен Аз.

Светът в будизма е движеща се съвкупност от елементарни частици на битието – дхарми. Дхармите са както материални, така и нематериални.

Съответно личността в будизма е поток от мигновени състояния. Тоест, ако е възможно да се говори за някакъв Иван, то е само за един момент. В следващия миг Иван вече няма да бъде неговото минало и ще се превърне в нов, тъй като съзнанието му ще се промени.

Тоест личността е илюзия, като илюзията на движещ се човек на кино екран, във филм, състоящ се от много кадри.

Следователно в будизма не се говори за прераждане на душата. Говори се за съществуването на безкраен невъзникнал поток на разума в ново тяло. Вселената в будизма е безначална.

Ако се опитаме мислено да се върнем в миналото към началото на съществуването на света, ще открием безкрайност. Този никога не възникващ мисловен континуум не принадлежи на никого конкретно.

Можете грубо да го сравните със смартфон, наследен в семейство. Никой от собствениците на смартфони не знае кой го е купил. Но в крайна сметка Иван го е получил. А Иван, умирайки, предоставя смартфона на сина си Георги.

Георги изтри всички снимки и контакти на Иван, актуализира някои детайли, постави нова карта с памет и остави същия номер. Този телефонен номер условно комбинира предишното и следващото състояние на смартфона, докато всичко останало се е променило под влиянието на външни причини. После Георги ще умре и ще даде смартфона на Пепи и т.н.

Съществува такъв древногръцки мит и парадокс „Корабът на Тезей“. Ако всички съставни части на оригиналния обект са заменени, обектът остава ли си същият обект?

Според гръцкия мит, преразказан от Плутарх, корабът, с който Тезей се връща от Крит в Атина, е бил съхраняван от атиняните до ерата на Деметрий от Фалер и е изпращан ежегодно със свещено послание в Делос. Когато го ремонтирали, те постепенно заменяли дъските, докато между философите не възникнал спор, това все още ли е същият кораб или е друг, нов? Освен това възниква въпросът: ако вторият кораб е построен от стари дъски, кой ще е истинският?

В будизма потокът на ума е такъв кораб. Условно може да се разглежда като едно цяло. Но съставните му елементи, както материални, така и нематериални, непрекъснато се заменят с други.

Комбинацията от тези елементи формира ново качество – съзнание.

В будизма броят на умствените потоци в сансара (в състояние на причинно-следствени връзки) е ограничен. Този брой е много голям. Смята се, че нашият човешки свят не е единственият.

Потоците на разума могат да съществуват както на основа на материята, така и без основа на материя. Условието за съществуването на разума е наличието на поне един орган на възприятие. Всеки разум има потенциал за просветление и в това всички те са равни.

Този потенциал на просветление рано или късно ще бъде реализиран. Можете да сравните това с това как човек не може да забележи космите на собствената си глава.

Той може да не вижда косата си, да не я усеща, но ако това състояние се удължи за много дълго време, тогава рано или късно ще възникнат такива подходящи условия, при които човек ще намери косата си, защото те ще започнат да го притесняват.

А с потенциала на просветлението е точно обратното. Човек разкрива този потенциал, когато спре да се тревожи за каквото и да било.

Щом някакъв разум премине в състояние на нирвана (битие, но несъществуване), в състоянието на сансара броят на съзнанията намалява с 1.

Следователно броят на съзнанията в сансара непрекъснато намалява с времето (не възникват нови). Защо тогава има повече хора? Защото повече съзнания от други светове, включително нематериални, са готови да се превъплътят в човешка форма.

Човешката форма се смята в будизма за благоприятна за развитието и разкриването на потенциала на просветлението. Съществата в долните светове страдат твърде много, прекалено много препятствия имат за просветление.

Съществата във висшите светове страдат твърде малко, за да разберат своята зависимост.

А човекът е някъде по средата, в подходящи условия. Следователно увеличаването на броя на хората е от полза за всички живи същества. Тъй като има повече условия за прекратяване на сансара.

С течение на времето всички съзнания ще преминат в нирвана.

esotericblog