Мъдрата жена, която получава всичко, което пожелае - легенда

В далечните праисторически времена, когато на планетата бродели ужасни диви зверове, готови да разкъсат всичко, което им попадне пред очите, когато климатът бил толкова студен, че да замръзнеш и да се превърнеш в ледена висулка било по-лесно, отколкото да намериш нещо за ядене, когато горещината била ужасна, живеело едно племе, а в него – жена, за която има легенда, и се предавала от уста на уста от всички жени, от майка на дъщеря.

Никой не си спомня името й вече, но благодарение на нея всичките и дъщери, внучки, правнучки и потомки, и досега получават не само всичко, което им е нужно от живота, но и лукс под формата на бижута, модни дрехи и огромен брой почитатели.

А всичко започва така.

През тази година племето отчаяно се отбранявало от все по-ожесточените атаки на зверовете.

Жените се защитавали и ловували рамо до рамо с мъжете. Никой не можел да си представи, че жените могат да останат в пещерите и да не излизат на лов с мъжете. Така било винаги – всички членове на племето правели всичко заедно.

– Плячката трудно попада в нашите ръце – казал вождът. – Тя иска ние да станем нейна закуска. Глад ни чака, ако нямаме късмет.

Племето нямало храна вече 10 залеза. Силата напускала войните.

Ръмжене и скърцане с нокти по камъните показвали, че племето е в капан.

Животните искали да стигнат до хората в пещерата и да ги изядат като котка мишка в собствената и бърлога.

Изведнъж една жена, която не изглеждала по-различна от останалите, станала и отишла до вожда.

– Ти си силен войн – казала тя. – Ти си изкусен ловец. Можеш да тичаш бързо. Скоростта ти е нашето спасение. Нито един тигър не може да сравнява с теб. Защото си не само бърз, а и умен. Ти лесно ще надхитриш котката, а победата, както и преди, ще бъде твоя.

Думите на жената напомнили на вожда миналите му успехи и той вдигнал глава.

Харесвало му да я слуша, защото от думите й силите му се връщали заедно с достойнството и гордостта от себе си.

Тя го погледнала в очите и прочела в тях: „Моля те, не спирай, говори още.“ И затова тя продължила.

– Ние се надяваме само на теб, славен воин. Ти сам ще го убиеш по-бързо, отколкото с тълпа от жени, които са принудени да се защитават. Неусетно ще излезеш от пещерата, така ще изненадаш животното, че то няма дори да успее да се изправи, а твоето копие вече ще е пронизало сърцето му. Аз знам – ще бъде точно така! Ти ще го убиеш, ние ще го изядем, а след това ще се преместим на мястото, където няма да може да ни безпокои нито една твар. Ти ще ни заведеш в рая. Аз знам!

Казвайки това, жената се върна на мястото си и седна със затворени очи. Тя нищо не очакваше от вожда, тя смяташе, че този силен мъж ще ги спаси. И въпреки, че вождът не помръдна, тя не се притесняваше – вождът винаги сам взимаше решения.

Настъпи следобедът на 11-тия ден. Всички бяха изнемощели от топлината и жената заспа, както и много други …

Тя се събуди от викове. Всички развълнувано викаха и скачаха и тя не разбра веднага, че окървавеният вожд не е ранен, а държи в ръцете си месо. Тя знаеше, че вождът е победил!

Докато всички спяха, включително и огромния саблезъб тигър, уморен от адската горещина, вождът излезе от пещерата и хвърли камък по звяра. И докато той зашеметен се изправяше, вождът скочи върху него и заби копието си в сърцето му.

Победата беше толкова лесна, че лидерът, докато режеше корема на тигъра, все още не можеше да повярва на късмета си.

Вождът разбра, колко тази жена, вярваща в победата му, е мъдра и реши да отиде при нея.

– Ти уби звяра, вожд. Ти ни спаси. Ти си велик войн! Винаги ще помня твоя подвиг. И, моля те, заведи ни на мястото, където ще бъдем в безопасност.

– Добре, жена, аз ще ви заведа. А за себе си помисли: „Тази жена е щастливият ми талисман. Искам да чувам думите и за вярата и в мен всеки ден. И докато тя вярва в мен, аз винаги ще съм до нея заради вярата и! “

А жената си мислеше: „Той има нужда от мен дори повече, отколкото аз от него! Аз ще го вдъхновявам за велики дела. Докато вярвам в него – той е мой! “

Година по-късно, тя пееше приспивна песен на дъщеря си:
„Когато пораснеш – избери си мъж, в когото вярваш с цялото си сърце.

Всеки път му казвай това, което искаш да прави за теб – и той винаги ще го прави.

Ти си му нужна за силата на вярата си, както Слънцето се нуждае от планетите около него, както за всичко живо е нужен въздухът.

Трябваш му, за да стане герой.

Той има нужда от теб, защото без твоята вяра няма да доживее до сутринта.

Вярвай в него и нека вярата ти всеки ден достига до него с думите ти.

Ако говориш с мъжа – нека думите ти да са пълни с вяра, ако мълчиш – нека тишината също бъде пълна с вяра в него.

И той ще ти донесе това, което искаш. „

Ето за тази жена и нейната песен е тази легенда, скъпи жени, дъщери и майки. Нека нейната песен ви помогне винаги да получавате това, което искате лесно и с мир в сърцето!