Защо не наказват лошите хора за извършеното зло и те си живеят съвсем спокойно?

Често се задава този въпрос. Има много причини. Не винаги ни е дадено да ги знаем. Постепенно ще ви разкажа за това от гледна точка на философията.

Но има случаи, когато причината е ясна, ако това се случи. Просто трябва много честно и ясно да видите тази причина.

Писали ли сте или казвали, че трябва да платите с добро за зло? Честно?

Писали ли сте или сте казвали, че трябва да се прости на всички? Дадохте съвет на другите да забравят и да простят? Цитирали ли сте Писанията или философията, когато някой е писал за самозащита и съпротива срещу враговете? Имало е такива неща, нали?

Съгласни ли сте с твърдението, че трябва да позволите да ви ударят още веднъж?

Ето, виждате. Имате убеждения, личен морален закон, който ВИЕ сте приели. Тогава за какво наказание за лошите можем да говорим? В държавата, която сте създали, в реалността, в която съществувате, законите са такива. И чак после ще получите награда. След смъртта. Ако честно спазвате своите закони.

Затова няма наказание, ако самият човек е настоявал да няма. А за злото трябва да платите с добро. Време е да платите с добро на тези, които ви нараняват, а не да се оплаквате горчиво от някаква несправедливост. Вие сами нарушавате личните си закони; тогава Какво чакате? Дава ви се възможност да докажете на практика, че вашите правила са правилни.

По този начин можете да отговорите на тези, които са отказали правото на другите да се защитават. Който цитира поговорките на великите светци, без да разбира смисъла на техните подвизи. Който дръзко твърди, че трябва да простим на всички. Това е такова облекчение! И е толкова просто! Сега ви е дадена възможност да докажете всички тези твърдения на практика.

Човек не само говори и пише законите, които спазва. Той ги приема и живее по тях. Според вашите закони нямате право да се противопоставяте или наказвате враговете – това означава, нали? И е доста странно да чакаме нещо, което не съществува. Трябва да платите с добро за зло. И да платите за думите си.

Справедливостта е за тези, които признават справедливостта и закона за справедливото възмездие за злото.

Трябва само честно и искрено да си спомните какви закони сте съветвали другите да спазват. И да не призовавате за възмездие върху главите на враговете; призовавайте милост и радост. Доброта и щастие.

Това е, което съветвахте другите, о, добри хора, за които е толкова обидно, че няма справедливост …

Анна Кирянова