Или: Може ли нерелигиозен човек да разбере истинската духовност? Обърнете внимание на този текст:

Затворете очи. Почувствайте тежестта на тялото си. Почувствайте привличането, което ви държи на стола. След това бавно върнете вниманието си към дъха си. Почувствайте дъха там, където е най-отчетлив. Независимо дали дишате дълбоко или леко, не се опитвайте да го контролирате. Всеки път, когато умът се плъзне в мисъл, върнете го обратно към усещането за дишане. Ще забележите, че имате и други усещания – натиск, топлина, стягане. Чувате звуци, забелязвате тези неща. Позволете на ума си да се превърне в пространство, в което звуците в стаята и усещанията в тялото възникват сами.

Какъв според вас е този текст?

Това може да е религиозна медитация и духовен гуру може да го прочете. Но това е фрагмент от лекция на Сам Харис, един от най-известните атеисти на нашето време!

И ако се замислите, гореописаната практика може да се изпълнява от абсолютно всеки. За това не е нужно да вярвате в нищо! Просто седнете в удобна позиция и наблюдавайте дъха си.

Светски подход към духовността – възможен ли е?

Противниците на религията се противопоставят на факта, че тя е узурпирала морала, включително духовността. На английски понятието „духовност“ звучи като spirituality. Сам Харис реши да „изпере“ тази дума – да я извлече от религиозния контекст. И това никак не е случайно.

20% от американците споделят идеологията „духовност без вяра в свръхестественото“. Това се използва активно от различни мътни гурута като Ошо Раджниш и неговите последователи, които перфектно монетизират духовните нужди на хората.

Сам Харис смята, че е необходимо да се разделят духовността и религията. Религиите са фалшиви и вредни, а духовността е необходим аспект от човешкия живот. Хората действително имат преживявания, които могат да се нарекат духовни. Той е наследник на Хитчънс и Карл Сагън – те говорят за духовността в естетиката на света.

Няма да се занимаваме с изложение на всички традиционни подходи към духовността и да оценяваме техните силни и слаби страни. По-скоро целта е да извадим диамант от калта на езотеричната религия. Но за да го получим, трябва да бъдем честни с най-дълбоките принципи на научния скептицизъм и да не се прекланяме пред традицията по никакъв начин.

Рационалното преследване на духовността изглежда е това, което липсва в секуларизма и в живота, който живеят повечето хора.

Целта на Харис е да търси психологическо удовлетворение отвъд простото задоволяване на нуждите. Търсене на трайно блаженство, което е по-дълбоко и по-стабилно от обикновените радости.

Харис практикува различни методи на медитация, уединение – в продължение на няколко години. Така може да се натрупа опит, недостъпен за хора, които не са се подлагали на такива практики.

Медитацията ви позволява да преодолеете илюзията, че има някакъв Аз. Ако се вгледате внимателно, това чувство изчезва.

Съзнанието е единственото нещо във Вселената, което не може да бъде илюзия! Практиките, които Харис описва, имат за цел да накарат човек да осъзнае, че съзнанието е безлично и напълно пропито от настоящия момент.

Това отразява будистката практика на самадхи, насочена към премахване на илюзията за Аз.

Според будистите невежеството относно истинската природа на нещата е основният проблем. А Харис твърди, че взема най-доброто от източните религиозни традиции, без да приема никаква вяра в свръхестественото.

Какво мислите? Възможна ли е духовност без религия?