Ние сме израз на огромна мистерия, която не можем да обективизираме – защото ние сме субект, а не някакъв обект.
Преди много години футуристът Хуан Енрикес сравни ДНК кода – последователността от нуклеотиди – със софтуерен код: „Програмата кодира единици и нули, а това нещо кодира нуклеотидите A T, C, G и стои там, поглъща енергия и един ден ще има достатъчно енергия да каже „Изпълни“ и ще започне да работи, нали?
И когато прави това, изпращайки изпълнимия файл, той изпълнява първия ред код, който се чете така: AATCAGGACCC, а това означава: пусни корени.
Следващ ред от кода: създай стебло. Следващ ред от кода, TACGGGG: създай бяло цвете, което цъфти през пролетта и мирише по този начин.“
Това може да се направи и с HTML, където кодът може да казва: създай нова страница; добави заглавие; направи го удебелено и тъмно синьо; постави снимка под заглавието – и така нататък…
Писах в книгата, че виждайки как „AATCAGGGACCC“ ДНК работи точно като нашия собствен софтуер (и това беше преди осем години), може да се предполага, че това всъщност е органична операционна система за нашето тяло.
Това също повдигна една мисъл: ние знаем как се разработва собственият ни софтуер. Хората пишат или генерират код, който изпълнява задачи като текстообработка, създаване на електронни таблици, а сега и видео, и така нататък, и така нататък…
Кой програмира ДНК?
Опростените отговори включват „това е еволюция“ – което няма смисъл, защото еволюцията всъщност се контролира от софтуер. Без ДНК не би имало еволюция, а не обратното.
Ключовият момент беше, че подобно на нашия собствен софтуер, ДНК очевидно трябва да е продукт на интелекта. Той не може да е възникнал случайно чрез прост метод на подбор и показва съществуването някъде или някога на по-висш интелект.
Трябва ли програмистът да бъде човек?
Предположих, че е напълно възможно произходът на кода да е проява на интелигентността на самата природа, която все още не е открита. Оказа се, че мислите ми са изразени за първи път от Франсис Крик, един от двамата учени, получили Нобелова награда за откриването на ДНК.
Тъй като Крик вярваше, че ДНК – по силата на своята сложност и логическа структура – трябва да е по-стара от самата Земя, той измисли термина „панспермия“. Неговата теория беше, че земният живот се е зародил другаде и е дошъл тук с комети и метеорити или някакви други средства за доставка.
Разбира се, в програмата „Древни извънземни“ се твърди, че панспермията е „режисирана“ от напреднала цивилизация, но нямаме доказателства за това. Поне засега. Ние обаче знаем, че ДНК е код и както казва Енрикес, „животът е код“.
Имаме и доказателства, че по-низши форми на живот и органични материали, включително ДНК, могат да оцелеят в космоса и открихме следи от тях върху метеори и комети.
Човешките програмисти са били заети
И сега сме изправени пред възможните последици от появата на напълно нов тип програма – изкуствен интелект. Факт е, че изкуственият интелект не е нищо повече от друг набор от кодове, които имитира човешкото мислене и поведение. И така, ако животът е код и ИИ е код, тогава може ли кодът, който е в основата на живота, ДНК, да бъде изкуствен интелект? И какво изобщо означава това в контекста на факта, че е с неизвестен произход?
Отново, една напреднала цивилизация най-вероятно има и изкуствен интелект, може би те са създали Живота, като са написали код за програмиране на ДНК? Нямаше ли такива напреднали видове да са живи, ако имаха ДНК в системите си, създавайки парадокс? Това е възхитителна мистерия.
Въпреки това, по мое мнение, човешкото развитие на ИИ повишава драстично залозите.
Развитието на продуктивните и графичните програми не само предполага, че всеки логически структуриран код трябва да бъде интелигентен продукт, но сега създадохме програми, които сами пишат нов код и могат да се възпроизвеждат.
Ето защо има толкова много опасения, че изкуственият интелект може да представлява голяма опасност. Но мистерията на кода, който съществува в телата ни и изразява намеренията на Живота, и сега може да се редактира с помощта на технологията CRISPR, е много по-сериозна.
Нашата технология е отключила по-дълбоката мистерия на човешкото съществуване и съзнание – защото какво друго би могла да бъде интелигентността, ако не израз на съзнанието?
И тъй като сега сме създали код, който пише код, няма начин да знаем дали произходът на ДНК (и живота) е друга форма на живот (малко противоречива) или – може би дори друга програма.
Логично, това е объркващ пъзел; но наистина важното заключение е, че всичко това е доказателство, че въпреки че има умствена дейност в нашите мозъци и части от нашата нервна система, наистина има разум в основата на съществуването или самия живот.
Писането на програми, които могат да имитират човешките намерения и да създават нови програми, ни отвежда в напълно нова и мистериозна вселена.
Тесла е бил прав
„В деня, в който науката започне да изучава нефизически явления, тя ще постигне повече напредък за едно десетилетие, отколкото през всичките предишни векове на своето съществуване.“ Никола Тесла
Оказва се, че загадката сме самите ние.
Ние сме израз на огромна мистерия, която не можем да обективизираме – защото ние сме субект, а не някакъв обект.
Може ли това осъзнаване или приемане от критична маса от човечеството най-накрая да ни освободи от голяма част от нашите обусловени вярвания – и да разшири нашето разбиране за себе си и нашия потенциал?
Най-малкото това показва реалността на единството на всички неща. Защо? Защото зад всичко стои непозната същност (а не „нещо“), която просто наричаме „разум“ или „интелигентност“. И тъй като ние също сме „това“, реалността на това какво може да бъде разумът убягва на разбирането ни.
Но в този сценарий едно нещо е ясно – понятието „изкуствено“ вече е безсмислено.
Използването на думата „изкуствен“ ни отделя от природата като създали напълно „човешки“ интелект, докато ние не сме отделени от природата и ИИ не е наистина интелигентен. Освен ако не смятаме наличието на голям речников запас и способността да измисляш перфектната дума за признак на интелигентност. Тогава можем да наречем ChatGPT „интелигентен“ – но той все още не мисли.
Може би интелигентността (или разумът) е всичко?
Автор: Том Бънзел
Източник: „Присъствие на разума: Пътуване към нова операционна система“
ДНК кодира физиологията, хардуера и има потенциал за интелекта, но не и самият интелект. Върху човешкия хардуер се гради интелекта, точно както върху компютъра се създава софтуера, от средата и обстоятелствата. Как се създава интелекта ? Чрез ограничаване на методите за конкуренция и стимулиране на най първичния метод – причинно следствения анализ, т.е. чрез създаване на емулация на причинно следствените връзки, наречено мислене. Този метод е в основата на всичко живо, от едноклетъчните посрещащи динамиката на жизнено важни фактори, като радиация, влажност, температура…, но получили предимство други методи, като агресия, мимикрия, плодовитост, егоизъм…, всички те забранени от Заповедите. Заповеди, защото са неприсъщи на вече установената от еволюцията човешка същност. Това, че се е случило, така че да бъдат приложени Заповедите е обяснимо единствено с участието на по висша форма на живот, защото е абсурдно в система доминирана от алфа екземпляри от само себе си. Станало е, чрез най съвършената технология за създаване на общества и респективно мислене – Религията. Изключителна технология с жизнено важно присъствие на на пръв поглед абсурдните персонажи Боговете в тях, но това е малко по дълга тема, като темата за свободния избор и предопределеността, от които зависи да си дадем сметка, какво по точно сме.