Ако в думите ви има сърце, то само ще поставя ударенията. Ако с вашите ръцете има какво да изразите, те ще го направят сами; не е нужно нищо да правите. Ако нещо се появява в очите ви, то ще се появи само. Не вие трябва да го правите, иначе всичко това ще бъде просто лицемерие.
Да живеете опасно, рисковано – означава да не поставяте между себе си и живота всички тези глупави условности: комфорт, удобство, чест.
Оставете всичко и се открийте към живота. Вървете през живота си и не се притеснявайте дали сте на прав път или не, без да се се притеснявате накъде ще ви отведе този път. Живейте, наблюдавайки живота си.
Когато правите нещо – разхождате се, седите, храните се, и дори когато не правите нищо, когато просто дишате, отпуснати спокойно на тревата – никога не забравяйте, че вие сте Наблюдател. Ще го забравяте отново и отново. Може отново да ви завладее някаква мисъл, чувство, емоция – всичко това може да ви отклони от наблюдението. Спомнете си това и бързо се върнете във вашия център за наблюдение.
Наблюдение – това не е действие. Точно така , както гледате залеза, или облаците в небето, или хората, минаващи по улицата, можете да наблюдавате мислите и мечтите си – извън зависимостта от това важни ли са или не, първостепенни ли са или второстепенни – наблюдавате всичко, което се случва. И това винаги ще е час пик. Но вие просто наблюдавайте; стойте настрана, безучастен.
Ошо: „Човешките Думи без думи“