Болката от разочарованието убива илюзиите

болка Когато сте разочаровани, вие се разочаровате не от човека, защото той и преди да се срещне с вас е бил такъв, какъвто е бил в момента, когато сте се разочаровали.

Всъщност вие се разочаровате от своята представа за него и от това как е могло да бъде. Всичко, което „би могло да бъде“, „ако“ и всяко подобно – това не е реалност, а вашите фантазии за нея.

Фантазиите са много красиви, очарователни и от тях е трудно да се откъснете.

„До този човек мога да бъда щастлив“ – това е фантазия. Реалност – това- което се случва с вас сега. И още, това „сега“ се променя всяка минута. Вие не можете да накарате живота да спре, Единственият случай – това е смъртта. Може да се мумифицира цялата тази красота и да се погребе. Всъщност аз съм за живота.

Илюзиите са като мъгла и само трябва да се опрете на нея, тогава тя предателски се разсейва и падате, удряйки се болезнено.

Другата страна на илюзиите – това е страхът и те също са такава мъгла.

Можете да разчитате само на това, което се случва в момента. Приятел ви подава ръка – опрете се на нея. Но това не означава, че тя винаги ще бъде там за вас. Но сега я има в този нестабилен свят. И не е ли това щастие? Поне за миг да намерите нещо, на което можете да се опрете.

Ако всеки ден някой ваш роднина пие, защо си фантазирате, че той може и да не пие? Ако всеки ден любимия човек ви лъже, защо си фантазирате, че той ще започне да казва истината? Ако всеки ден любимото момиче казва „не“, защо си фантазирате, че тя ще каже „да“?

От друга страна няма гаранция, че това, което е вярно днес, ще бъде вярно утре. Балансът – това е да се опрете на това, което го има точно сега. И е страшно, всъщност, че това е единствената точка за опора, и че няма никакви гаранции. Но ако знаете как да се справяте с болката, да пазите себе си, да създавате живота си със собствените си ръце, тогава защо са ви гаранции?

Единственото сигурно е това: Аз умея, аз мога, ако искам. Но толкова дълго, доколкото позволи здравето.

Ан Паулсен