Мистерия: Излъчването от сърцето – как нашето съзнание влияе на ДНК

Някои открития в областта на генетиката  дават основание да се приеме, че генетичните кодове на организма може и да не се намират  в молекулата на ДНК. Когато учените поставили биологична проба с ДНК в малък кварцов контейнер и я облъчили с мек лазер, било установено, че ДНК работи като гъба, която попива светлина.ДНК

По някакъв начин молекулата на ДНК поглъщала всички светлинни фотони на това място и ги съхранявала под формата на спирала. Молекулата създавала вихър, който привлича светлина, но в много по-малък мащаб. Доказано е, че с помощта на неизвестен процес молекулата на ДНК извлича фотони из пространството.

Единствената технология, която сега съществува, и която може да удържа светлина под формата на спирала, открита от учени в ДНК молекула, е оптичният проводник. Но дори и оптичните проводници не попиват  светлина от околната среда.

Обикновено не мислим за светлината, като за нещо, което може да се съхранява. Общоприето е, че светлината се разпространява в космоса с  висока скорост. Ако сте успели да я „заловите“ на едно място, тогава би трябвало да очаквате, че с течение на времето тя ще загуби своята енергия.

Например, в случая с  фотосинтезата се смята, че растението може да съхранява светлина само по един начин: като незабавно превръща нейната  енергия в зелен хлорофил. Сега е установено,  че светлината може да се използва като храна, която ще се съхранява в ДНК, като неприкосновен  запас.

Интересен ефект

Учените извадили молекулата на ДНК от кварцовия контейнер и на мястото, където била, светлината продължила да се завива в спирала, макар физически да нямало ДНК. Някаква невидима сила изобщо не се нуждаела от ДНК молекулата.

Единственото разумно научно обяснение е, че има енергийно поле, което е едно с ДНК молекулата, сякаш ДНК молекулата има енергиен „двойник“.

Двойникът има същата форма като физическата молекула, но ако се отстрани ДНК, двойникът остава там, където е била молекулата. За да продължите да вършите тази  работа –  да се съхранява видимата светлина – дори не се нуждаете от ДНК молекула. Фотоните се задържат на мястото на полето.

Човешкото тяло има трилиони високоспециализирани и структурирани ДНК молекули. И съответно – цялото ни тяло трябва да има енергиен двойник.

Това  изцяло е свързано с теориите и наблюденията на Дрейч, Гурвич, Бари и Бекер за наличието на информационно поле, което диктува на нашите клетки какво да правят. Оказва се, че най-важната работа на ДНК молекулата е да съхранява светлината както във физическото тяло, така и в енергийния си двойник.

Когато експериментаторите залели фантома с течен азот (ефект на внезапно силно охлаждане), спиралата на светлината изчезвала,  но се връщала отново след 5-8 минути.

Околната светлина отново се организира в уникален спирален модел на ДНК, който остава видим още 30 дни. Информацията за това е достъпна в  продължение на 25 години, но никой не е чувал за това, а самите експерименти многократно повтаряли това, включително и Р. Пекор в Съединените щати.

Въздействието на ДНК върху съзнанието

Биохимикът Глен Рейн, завършил Лондонския университет, изследвал как ДНК реагира на въздействието на  съзнанието. Известно е, че в клетка преди нейното делене (или ако е повредена, т.е. мъртва), ДНК спиралите се разкъсват.

Те започват да се обединяват, когато клетката работи за ремонт или самолечение. Мащабът на съединение или разединено  може да бъде измерен от това доколко тя абсорбира светлина с дължина на вълната 260 нанометра. В експериментите си Рейн взимал жива ДНК от човешка плацента, поставял я във вода и я съхранявал в мензура.

След това различни хора се опитвали да съединят или разделят ДНК със силата на мисълта. Контролните проби, с които никой не се опитвал да направи нещо, се променили само с 1,1%, обработените със силата мисълта до 10%. Това означава, че нашите мисли усилват процесите в човешката ДНК няколко пъти.

Освен това било забелязано, че хората с най-хармонични вълнови излъчвания  имат  най- силната способност да променят структурата на ДНК, а „силно възбудено лице (с много нехармоничен модел на мозъчните вълни), създавало анормално изместване към ултравиолетовата светлина“, поглъщана от ДНК.

Промяната настъпвала при дължина на вълната 310 нанометра (близо до стойността на Popp –  380 нанометра), дължината на вълната, която може да причини такава болест като рака. Ядосан човек също принуждава ДНК да се свърза по-силно при съединяване.

Според Рейн, промяната в  светлина с дължина на вълната 310 нанометра може да означава само, че „се случва промяна във физическата и химическата структура на едно или повече нива в  ДНК молекулата.“

В друг случай, когато ДНК е поставена пред хора с хармонични пакети от мозъчни вълни, но те не се опитват да променят ДНК, не се наблюдават съединения или разединения в ДНК пробата. Всичко се случвало само, когато хората искали да го направят.

Това ни позволява уверено да приемем, че такива ефекти се създават от съзнателните намерения на хората.

Т  Лю Чайлд може да свърже или разкъса ДНК в лаборатория, на разстояние  800 метра от нея.

Валери Садирин за  30 минути може да съединява ДНК в лабораторията на  Рейн в Калифорния, докато е у дома си в Москва,  на разстояние  хиляди километри от лабораторията.

Рейн посочва, че ключово качество на енергията, която е способна да  създава хармония в мозъчните вълни и да влияе върху ДНК  – е излъчването от сърцето: “ Въпреки, че техниките, използвани от различни лечители са различни, всички те се нуждаят от фокусиране  върху сърцето“

Практически е  получено микробиологично доказателство, че нашите мисли всъщност могат реално  да създават физически и химически  промени в структурата на молекулата на ДНК, да я свързват или да я  разкъсват, както и връзката между гневните мисли и растежа на ракова тъкан.

Освен това,  скорошно проучване, проведено в Медицинския  университет в Чикаго, е установило, че около хиляда гени се променят при обикновена промяна в социалния статус.

Определени са  987 чувствителен към статуса гени. Сред тях са отговорните за стрес, свързани с мозъчните функции, както и 112 гени, действащи в имунната система.

Промените на генетично ниво били толкова възпроизводими, че след подробен анализ учените дори успели да решат обратната задача – да  предскажат социалния статус на индивида чрез изследване на кръвта му.