4 лайфхака от древните стоици, които ще ви направят много по-щастливи

Стоиците често се възприемат сега като сурови хора, готови със стиснати зъби да понасят всякакви житейски трудности. Но същността на тяхната философия изобщо не е в това. И не, те не са скучни умници.

Вероятно сте чували за стоиците, но повечето от познанията ви нямат нищо общо с истината. И не, това не са скучни умници. Древните стоици са сред първите, които предлагат как можете да подобрите своя живот.

В книгата „Пътеводител по добрия живот: древното изкуство на радостта на стоиците“ се казва: „Стоиците много са се интересували от човешката психология и изобщо не са били чужди на използването на психологически техники за преодоляване на определени аспекти на човешката психология – като отрицателните емоции“.

Това е добре, но как понятията от стария свят се отнасят към концепциите на новия? Съгласна ли е съвременната наука с древните мислители? Какви са приликите между определенията за добрия живот, дадени от днешните учени и най-големите умове на древността?

1. Какво по -лошо може да се случи?

Задавали ли сте вече този въпрос? Е, тогава вие също сте стоик. Защото „отрицателната визуализация“ е най-важният инструмент на стоицизма.

По ирония реалното мислене за това колко лоша може да е ситуацията често ни кара да осъзнаем, че нещата не са толкова лоши.

Стоиците наричат това „преднамереност“ – умиротворяването на ума се постига до голяма степен чрез внимателно, подробно и съзнателно мислене за това колко лоши биха могли да бъдат нещата. В повечето случаи ще разберете, че вашата тревога и страхове са преувеличени.

Всъщност стоицизмът отива още по-далече, предлагайки да си представите как губите това, което е най-важно за вас в този свят: семейството, приятелите и други.

Да, не можете да наречете тези мисли приятни, но те не ли ви карат да започнете да цените всичко това още повече? Само няколко секунди размисъл за най-лошото може значително да подобри вашето чувство на признателност.

В книгата „Пътеводител по добрия живот: древното изкуство на радостта на стоиците“ се казва: „Създайте си правило в свободното си време да си представяте загубата на нещо ценно. Това може да ви накара да осъзнаете, дори и за кратко, колко сте щастливи и за какво трябва да сте благодарни, въпреки сегашните обстоятелства … „

Научно е доказано, че именно признателността лежи в основата на единствената и наистина ефективна техника за повишаване на нивото на щастие. И въпреки че съзнателните мисли за възможна загуба изглеждат странни, фактът остава – те водят до появата на силни мотивиращи емоции.

Признателността е отказ да се приемат нещата за даденост. В резултат на това оставате щастливи дори след като нещата престанат да се възприемат от вас като нови. Чрез признателност вие поддържaтe съществуването на вашата любов.

2. Сякаш

Стоиците са оценявали високо спокойствието и са гледали на гнева като на загубено време. Но какво ще стане, ако кръвта ви кипне във вените? Просто се усмихнете и говорете спокойно. Сенека твърди, че ако остане спокоен в действията, тогава самият човек става по-спокоен.

В книгата „Пътеводител по добрия живот: древното изкуство на радостта на стоиците“ се казва: „В момент на гняв Сенека съветва да се опитаме да „изключим всички показатели на гнева“. Трябва да се заставим да отпуснем лицето си, да смекчим гласа си и да забавим темпото на ходене. След като направим това, вътрешното ни състояние бързо ще поеме контрола над външното и гневът, според Сенека, ще се разсее. „

Но дали наистина действа подобно фалшиво спокойствие на практика? Да, и за това има научни доказателства: изследователите просто помолили хората да се усмихват повече и те наистина се почувствали по-щастливи.

Как е била проверявана ефективността от използването на принципа „сякаш“? В експеримента са участвали повече от 26 хиляди души. Всички те били разпределени на случаен принцип по групи и получили различни задачи, изпълнението на които трябвало да ги направи по-щастливи. В крайна сметка онези, които тренирали да променят изражението на лицето си, се оказали наистина щастливи.

3. Направете привичното приятно

Често искаме всичко и веднага. Но стоиците съзнателно излизали навън при лошо време без връхни дрехи. Или отказвали да ядат за да почувстват глад. Защо? Отхвърлянето на нещо кара човек да оцени нещата, които приема за даденост.

Древен съвет, казвате? Но учените са абсолютно съгласни с това.

Професорът от Харвард Майкъл Нортън казва, че умереното самоограничение служи като отличен генератор на щастие: „… ако обичате да пиете едно и също кафе всеки ден, пропуснете няколко дни. И щом отново изпиете любимата си напитка, тя ще се окаже много по-вкусна от всичко, което сте пили досега. Въпросът е да не се отказвате от нещо завинаги, а да го правите за кратък период от време. Обещавам, че ще се насладите на кафето си дори повече от преди. „

Не само древните философи, но и учените говорят за ползите и предимствата на превръщането на познатите неща в „приятни“.

Без обичайните неща вие ставате по-силни. Това засилва вашата воля.

В книгата „Пътеводител по добрия живот: древното изкуство на радостта на стоиците“ се казва: „Стоикът открива за себе си факта, че силата на волята прилича много на силата на мускулите: тренирайки волята, ние я правим по-силна. Всъщност продължаващата практика на самоотричане помага на стоиците да се превърнат в хора, които се отличават със своята смелост и самоконтрол. “

И тук науката също е съгласна. Рой Баумейстер, автор на книгата „Силата на волята“ казва, че проявата на организираност укрепва дисциплината: „От векове хората твърдят, че можете да култивирате характер, като се принуждавате да правите неща, които не искате да правите. Самодисциплината ви прави по-силни. Очевидно е така. “

А какво допринася за успеха повече от нивото на интелигентност? Самоконтролът. Откажете се от кафето днес или не яжте любимите си бисквитки. Утре това ще ви донесе повече удоволствие, като по този начин укрепва вашата воля.

4. Да се греши е нормално

Мислите, че стоицизмът е жесток? Не искате да мислите за лоши неща и да се откажете от сладоледа? Стоиците са предвидили и това. Какво казал Епиктет на учениците си, след като им разказал за тези лайфхакове? Казал им какво да правят, ако са допуснали грешка (всички правим грешки).

Простете си.

В книгата „Пътеводител по добрия живот: древното изкуство на радостта на стоиците“ се казва: „Стоиците разбрали, че по пътя на стоицизма ги очакват неуспехи. След като казал на учениците си какво трябва да направят, за да станат стоици, Епиктет им казал какво да правят, ако не последват съветите му. Философът им предложил да опитат отново.

По същия начин Маркъс казва, че ако поведението ни престане да съответства на принципите на стоицизма, ние не трябва да се обезсърчаваме и определено не трябва да спираме да практикуваме стоицизъм. Напротив, трябва да се втурнем в атаката и да осъзнаем, че ако можем да направим правилното нещо, тогава при нас всичко ще е наред „.

А какво ни казва науката да правим, ако загубим самообладание или започнем да си губим времето?

Простете си и продължете да живеете.

Всяко ново изследване доказва, че самокритиката неизменно е свързана със загуба на мотивация и отслабване на самоконтрола. Това е и сериозен предвестник на депресията, която изчерпва както силата на волята, така и желанията на човека.

И напротив, състраданието към себе си (добро отношение към себе си в стресова ситуация или в случай на неуспех) се идентифицира с повишена мотивация и самоконтрол.

Неуспехите са нещо нормално и след време ще научите всичко.

Отпуснати са ви само 30 хиляди дни живот. Сериозно. Ето какво съветват философите-стоици и съвременните учени за подобряване на живота:

Помислете кое е най-лошото нещо, което може да ви се случи?
Следвайте принципа „сякаш“
Превърнете познатото в приятното
Запомнете: да правите грешки е нормално

Публикувано от Ерик Баркър

Парапсихологът Сергей Лазарев: Борбата срещу собствената съдба е борба с Бога!

Когато човек лъже другите – това е театър. Когато лъже себе си, това е болест. В ежедневието ние често си позволяваме да говорим зле за хората, за себе си, за…

Цялата статия