Когато излъчвате светлина вие дразнитe тези, които живеят в тъмнина

„Завистта е хиляди пъти по-страшна от глада, защото това е духовен глад“ – Мигел де Унамуно, испански философ.

„Ако смехът е заразен, нека да устроим епидемия.“

Вероятно сте попадали не веднъж в ситуация, когато просто блестите от щастие, искате да споделите това чувство с целия свят, а в отговор – само злобни погледи и неодобрение. Защо вашата вътрешна светлина толкова дразни хората, живеещи в тъмнина?

Всъщност това се случва непрекъснато. В нашия живот има хора, които буквално са изпълнени със светлина и осветяват всичко наоколо, но и такива, които „блестят“ с негативизъм и ни заслепяват с токсичността си. Най-удивителното е, че тези токсични „лампи“ се появяват точно в момента, в който сме щастливи и искаме да „прегърнем целия свят“ – да споделим радостта си с всички.

Всъщност вие абсолютно не интересувате и не сте нужни на тези хора, точно така както и те за вас – те са много деструктивни. Всъщност истинските приятели са тези, които не само подлагат рамо в трудни времена и оказват подкрепа, но и споделят радост и щастие с вас.

Светлината и тъмнината са част от човешката природа. Някой в душата си има светлина, някой има тъмнина, тоест завист и злоба. Проблемът е, че трябва да общуваме с тези „носители на тъмнината“ и за съжаление можем да кажем, че те тровят нашата „светлина“. Светлината на душите на другите хора буквално изгаря очите им, предизвиква „изтичане на отрова“ и гняв.

И това е така защото някои хора трябва да отнемат светлината от вас, за да се чувстват по-добре. Всъщност в душата им живее само зло, а в техните вени тече не кръв, а завист.

Приличат на гъби, които изглеждат ядливи, но всъщност са опасни за живота. Същото се случва и с тези зли хора: кълнат се във вечна любов и приятелство, но в действителност искат само едно – да тровят. За да не светим толкова ярко, дразнейки ги с радостта и откритостта си.

Но ако човек не е в състояние да сподели нашето щастие, тогава какво правим до него? Да изключим светлината е много лесно, но запалването й отново – не е сигурно, че ще се случи. И колкото по-дълго оставате с токсични хора, толкова по-трудно е да се върнете в предишното си състояние след това.

Когато имаме радост в сърцата си, бързаме да споделим с тези, които добре познаваме. Това е абсолютно нормална реакция: искам да кажа на другите, че го намерих – моето малко щастие на Земята.

Всеки го прави по свой начин. Някой пише публикация в социална мрежа, някой се обажда и разказва последните новини, други пишат стихове … Има много начини, но същността е една – искаме да споделим радостта си с някого, така че и на него да му стане по-леко на душата.

„Радвам се, че се радваш, радвам се, че си щастлив“ – Пол Остър, американски писател.

В такива моменти да се натъкнете на недоволни погледи и завистливо сумтене е изключително гадно за вас. Радостта помръква. Самият израз на лицето (или интонацията) на събеседника са достатъчни за да разберем: радостта ни е заседнала в нечие гърло.

Още повече, че ние очакваме усмивка като отговор, радостен смях и възторг: „О, това е просто фантастично! Поздравления, приятелю! ”

Но нашата светлина е посрещната от безнадеждна тъмнина. Тъмнината на завистта и злонамереността. И светлината започва да избледнява … Сякаш някой е отрязал крилете ни в полет. Емоциите избледняват, радостта изчезва някъде …

Ако това се повтаря с вашия приятел или любим човек отново и отново значи е време да се замислите какво всъщност правите заедно. Щастието наистина е заразително, но само за тези, които също светят отвътре.

У „хората на мрака“ чуждата радост причинява дискомфорт и агресия. Просто не си мислете, че причината е във вас! Нищо лично! Тяхната нездрава реакция е свързана изключително с техните душевни рани и комплекси.

Вашата светлина трябва да свети и да озарява този свят с добро и радост. А хората, живеещи в тъмнина, не трябва да и пречат. Изтрийте ги смело от живота си и продължете да се наслаждавате на своя!

cluber

Шестте най-завистливи знаци на зодиака

Завистта не е като ревността. Разликата наистина е значителна. Завистта възниква, когато нямаме желания обект, който използва друг. А ревността се появява, когато нещо, което вече притежаваме, е „застрашено“ от…

Цялата статия