Живял някога стар дървосекач, който всеки ден излизал в гората в търсене на подходящо дърво, за да го отсече и след това да го продаде на пазара.
Веднъж видял сляпа змия, навита около един от клоните на едно дърво. Тя била отворила уста и не мърдала. Птица, която си помислила, че това е клонка, попаднала в устата на змията, а змията стиснала челюсти и я глътнала.
Сълза потекла от окото на стария дървосекач. Той вдигнал поглед към небето и казал:
„О, Боже, аз вече остарях, болят ме краката, болят ме ръцете и съм прегърбен. Ако нямах жена и деца за хранене, нямаше да се занимавам с тази работа. Виждам, че си създал тази сляпа змия без сила и й даваш храна. Страхувам се за бъдещия си живот. Смили се над стареца и ми осигури подкрепа, за да мога да не върша вече тази работа и да изживея старостта си в комфорт, за разлика от досегашния ми живот“.
Когато се прибрал, жена му го попитал къде е храната за децата? Той й казал: „Който се грижи за змията, ще им даде храна!“ „За какво говориш? За каква змия?„, попитала жена му. „Това си чула, жено“, отговорил съпругът й.
Междувременно неговият съсед почукал на вратата и помолил дървосекача да му заеме магарето си. Той казал: „Имаш девет магарета, защо ти трябва моето!“ Съседът му отговорил: „Да, но днес има много работа, така че ми трябва още едно магаре.“
Въпреки че дървосекачът знаел, че съседът не бил богат, живеел сам и никой не го обича, той му дал на заем магарето си …
Той подкарал магаретата нагоре по планината и влязъл в изоставена пещера, за която само той знаел. Напълнил кошовете на магаретата със злато и го покрил с тънък слой мръсотия отгоре, за да не забележи никой, че това са скъпоценности.
Преди да си тръгне той си спомнил, че е забравил тюрбана си в пещерата. Върнал се да го вземе, но изведнъж станало срутване и пещерата се оказала затрупана с камъни. Натоварените магарета стояли отвън.
Магарето на дървосекача не чакало дълго и започнало да се спуска от планината, а останалите магарета го последвали, докато стигнали до къщата на дървосекача. Той чул шум на вратата на къщата си и излязъл, като много се изненадал да види магарето си, а с него били и магаретата на съседа му, натоварени с кошове.
Започнал да ги разглежда и когато свалил мръсотията от един кош бил шокиран, когато видял … чудо.
Втурнал се към губернатора и му разказал за златото.
Губернаторът взел дървосекача със себе си и тръгнал с отряд пазачи по стъпките на магаретата. Стигнали до пещерата, затрупана с камъни. Пазачите разчистили входа на пещерата и извадили тялото на съседа. Губернаторът заповядал на всички да се върнат.
След това губернаторът оставил на дървосекача магарето със злато, а той взел деветте магарета за себе си. Дървосекачът се върнал в къщата си, без да може да повярва какво се е случило. Той бил весел и щастлив. Съпругата му се разтревожила и попитала: „Какво става с теб?„
Той й отговорил: „Животът е изпълнен с щастие, Бог да ме благослови. Слава на Онзи, който ми даде благословия от съседа, защото го помолих.„