Живял някога стар дървосекач, който всеки ден излизал в гората в търсене на подходящо дърво, за да го отсече и след това да го продаде на пазара.
Веднъж видял сляпа змия, навита около един от клоните на едно дърво. Тя била отворила уста и не мърдала. Птица, която си помислила, че това е клонка, попаднала в устата на змията, а змията стиснала челюсти и я
Сълза потекла от окото на стария дървосекач. Той вдигнал поглед към небето и казал:
„О, Боже, аз вече остарях, болят ме краката, болят ме ръцете и съм прегърбен. Ако нямах жена и деца за хранене, нямаше да се занимавам с тази работа. Виждам, че си създал тази сляпа змия без сила и й даваш храна. Страхувам се за бъдещия си живот. Смили се над
Когато се прибрал, жена му го попитал къде е храната за децата? Той й казал: „Който се грижи за змията, ще им даде храна!“ „За какво говориш? За каква змия?„, попитала жена му. „Това си чула, жено“, отговорил
Междувременно неговият съсед почукал на вратата и помолил дървосекача да му заеме магарето си. Той казал: „Имаш девет магарета, защо ти трябва моето!“ Съседът му отговорил: „Да, но днес има много работа, така че ми трябва още едно магаре.“
Въпреки че дървосекачът знаел, че съседът не бил богат, живеел сам и никой не го обича, той му дал на заем магарето си …
Той подкарал магаретата нагоре по планината и влязъл в изоставена пещера, за която само той знаел. Напълнил кошовете на магаретата със злато и го покрил с тънък слой мръсотия отгоре, за да не забележи никой, че това са скъпоценности.
Преди да си тръгне той си спомнил, че е забравил тюрбана си в пещерата. Върнал се да го вземе, но изведнъж станало срутване и пещерата се
Магарето на дървосекача не чакало дълго и започнало да се спуска от планината, а останалите магарета го последвали, докато стигнали до къщата на дървосекача. Той чул шум на вратата на къщата си и излязъл, като много се изненадал да види магарето си, а с него били и магаретата на съседа му, натоварени с кошове.
Започнал да ги
Втурнал се към губернатора и му разказал за златото.
Губернаторът взел дървосекача със себе си и тръгнал с отряд пазачи по стъпките на магаретата. Стигнали до пещерата, затрупана с камъни. Пазачите разчистили входа на пещерата и извадили тялото на съседа. Губернаторът заповядал на всички да се върнат.
След това губернаторът оставил
Той й отговорил: „Животът е изпълнен с щастие, Бог да ме благослови. Слава на Онзи, който ми даде благословия от съседа, защото