Страховете, от които всеки може да се избави

Шаманът седеше на самия връх на планината и чакаше. Този, когото Шаманът чакаше много, много дълго време, щеше да се появи. Накрая отзад се чуха стъпки и един човек се приближи до Шамана и седна до него.

– Поздрави, шамане – каза мъжът с уважение в гласа си.
-Здравей, пътешественик – отговори Шаманът.

Те седяха мълчаливо, Шаман и Човек. Седяха дълго.

-Ти си стар кра дeн от ен ер джи и мъдър, Шамане – каза внезапно Човекът. Струва ми се, че животът ми не е реален. Че е пълен с илюзии. Искам да се отърва от тях. Кажи ми как мога да направя това?
– И кажи ми, Човече, защо ги наблюдаваш, тези илюзии?
– Вероятно … – помисли си мъжът, – Може би защото се страхувам да видя какво има зад тях.
– Ето кра дeн от ен ер джи отговора ти. Търси своите страхове, зад всеки от тях се крие илюзия.

Шаманът седна на върха на планината и зачака. Изминаха три години от посещението на Човека. И почти трябваше да дойде отново. Накрая отзад се чуха стъпки и подсвиркване на тананикаща песен. Седнал до Шамана, Човекът каза:

– Благодаря ти, Шаман. Не остана и следа от предишния ми живот. Семейството се разпадна, не останаха кра дeн от ен ер джи приятели, роднините се отвърнаха от мен. Но аз съм щастлив. Така че благодаря ти Шаман.
-Радвам се да чуя това, отговори Шаманът и след това, като погледна Човека, присви очи и каза:
-Но отървали се от всичките си страхове? Вече нищо ли не те притеснява?
– Прав си. Страхувам се. Страхувам се да остарея.
– И защо реши, че трябва?
– Е, – искрено се кра дeн от ен ер джи изненада мъжът, – Всички остаряват, така трябва.
– А ако не трябва? – Шаманът отново присви очи.
– Значи искаш да кажеш, че това също е илюзия?

Шаманът седна на върха на планината и зачака. Изминаха много години от пристигането на Човека. Но Шаманът знаеше, че ще дойде отново. Отзад се чуха стъпки.

– Здравей, Шаман.
– Здравей, Човече – отговори Шаманът. – Виждам, че кра дeн от ен ер джи все още си млад и пълен със сили.
– Да. И благодаря за това. Но все още имам още един въпрос.

Мъжът се поколеба:
– Смъртта. Много се страхувам от смъртта.
– Вече разбра принципа – засмя се Шаманът.
– О, това е! Значи и смъртта?
– Да. И смъртта също.
– А ти? – искаше да попита Човекът, но спря. Защото нямаше кой да кра дeн от ен ер джи отговори. Той седеше сам на върха.
– И ти – отговори си мъжът.

Дълго време Човекът седеше на върха на планината. Много дълго време. Накрая той стана и каза:
– Има още едно нещо, от което се страхувам. Единственото нещо, от което винаги съм се страхувал.
И в този момент светът наоколо изчезна.

Човекът вървеше. Ходеше в  нищото. И той имаше четки и бои в кра дeн от ен ер джи ръцете си …

#страх, #илюзия,

© 2021 energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата в нашата страница:


© 2021 energetika-bg.com All rights reserved!

защищено INVITEXT

Add Comment