Доказано: Смейте се, не тъгувайте и ще бъдете винаги здрави!

Много любопитно изследване е проведено в Израел.

Капка кръв е взета от субект и показана на екран. И на екрана можете да видите интересна картина. Тук има бактерии, те се движат бавно, има и макрофаги, които са отговорни за поддържането на кръвта чиста. Те са като дезинфектанти. Такава е тяхната мисия – да премахнат всички натрапници.

Но… Някои от тях спят. Бактериите се движат безгрижно, сякаш се разхождат по булеварда вечер, докато макрофагите спят. Те не ги виждат.

И по това време за субекта се включва забавен филм, комедия и настроението му започва да се подобрява. И тук започва забавлението.

Макрофагът внезапно се събужда и веднага започва да изпълнява преките си задължения. Той захваща бактерията и започва да я поглъща с апетит. Може би е време за вечеря и той е почувствал забележителен апетит, но …

Всъщност всичко е много по-интересно.

За връзката „Съзнание-тяло” се говори отдавна и има много доказателства за това. Но това, което е интересно в сегашното изследване е, че клетките на имунната защита са много чувствителни към нашите настроения.

Обърнете внимание на нещо важно: „Капката кръв е отделена от собственика си“. Собственикът по това време седи в друга стая и настроението му по някакъв неразбираем начин повлиява на капката кръв, която е в другата стая. Това означава, че има някакви информационни канали, чрез които вълните на съзнанието могат да повлияят на обект, който е далеч от самия източник на съзнанието.

Но това изследване има и друга страна. На субекта са показани фрагменти от филм на ужасите. И какво? В същото време в капката кръв започват да се случват странни неща. Бактериите вече са се активизирали тук!

Те изведнъж оживяват, разведряват се и някак изведнъж стават повече. Започнаха да се държат като у дома си. И дори започнаха да атакуват макрофагите. Те започнаха да „отстъпват“ и да се разпръсват в различни посоки. Принципът е ясен: състоянието на съзнанието е най-важният фактор за поддържане на нашата вътрешна екология. И не само нашата.

В края на краищата, вълните на съзнанието, както отбелязахме по-горе, започват да се разпространяват в околната среда и да влияят на отдалечени клетки от собствената кръв. И не само собствената.

Все пак моите деца и роднини са моя кръв. Това означава, че настроението ми се отразява на състоянието на макрофагите на децата ми, където и да са – наблизо или на друг континент.

Това означава, че моето състояние на съзнание е включено в, така да се каже, „имунитет на предците“.

Една забавна история от пациент, часовникар. Тази работа изисква много внимание и прецизни действия. Но понякога по време на работа показалецът на лявата му ръка започвал да потрепва. В това състояние е невъзможно да се работи.

Как действа той?

Не си прави масаж на пръста, не пие магнезий за облекчаване на спазми. Обажда се на майка си, която живее далеч, далеч, на хиляди километри. Мислите си, че я моли за съвет как да се отърве от този досаден тремор? Не! Казва: „Мамо, пак се тревожиш за мен! Спри да се тревожиш, иначе не мога да работя!”

Ако дори леко вълнение на една майка може да причини нередности във физиологията на нейния син, тогава какво можем да кажем за големи сътресения. Оттук правим важна крачка в разбирането на същността на нещата.

Изводът е прост: старата формула: „Това е моят живот, правя каквото си искам с него“ е безнадеждно остаряла. „Нашето състояние на съзнанието е отговорно за състоянието на имунитета на нашите деца, роднини и близки“, така трябва да се разбира животът сега. И така, трябва да намерим начин да създадем еуфория, радост, щастие и е желателно да го създадем в най-голямо количество.

ПС: Става ясен феноменът на Норман Казънс, който се излекува от неизлечима фатална болест с помощта на смях.

Размишленията доведоха Норман Казънс до очевидна мисъл: ако отрицателните емоции, като потискат ендокринната система, са „провокатори“ на заболявания, тогава положителните емоции, като активират нейната дейност, могат да станат „стимуланти“ на възстановяването. Освен това всеки човек има едно много просто и достъпно средство за изцеление – смехът. Старата поговорка „Смехът е най-доброто лекарство“ има физиологична основа.

През 1976 г. Норман Казънс публикува своята автобиографична книга „Анатомия на болестта (от гледна точка на пациента), която стана хит. Въз основа на собствения си опит авторът показа, че положителното емоционално състояние може да излекува дори сериозно заболяване.

Смейте се, не тъгувайте и ще бъдете винаги здрави!