ПсихоХигиена: Правото да не прощавам!

Напоследък се пише толкова много за прошката. И почти никой не казва, че всеки от нас също така има и правото да не прощава! Може би това е кощунствена идея, но има неща, които е много трудно да се простят.

Това важи особено за тези, които са преживели насилие и други тежки травми. Това важи и за тези, които са имали тежко детство. Това се отнася за всички, чиято душа е осакатена от едно или повече събития от миналото. Това се отнася за всички, които са страдали от някакво ужасно, шокиращо, чудовищно преживяване и сега живеят с него. Вътре.

Какво ни остава след травмираща ситуация? По правило това е сплав на най-силните чувства: гняв, обида, негодувание, самосъжаление и т.н. Каква е тази хипер-важна задача- да простиш!

И защо тази задача е по-важна от това, което всъщност се случва вътре в човека, скърбящ и страдащ от своето травмиращо преживяване? И това въпреки факта, че нараняването, дори през годините, може да остане бълбукащ вулкан, макар и някъде дълбоко вътре.

Разбирам откъде идва това назидание. Да, вярно е, че, не прощавайки, ние наказваме не онези, които са ни обидили, а себе си, защото се варим на огъня от собствените си горещи чувства. Както се казва: всичко си има цена.

И в този случай цената за НЕпрощаване е силно сдържано напрежение от тези чувства, кълбо от болка вътре в непрощаващите. Но ако не се чувствате готови и най-важното – нямате желание да простите, ето ви подарък: дава ви се правото да не прощавате!

Тук обаче има конкретна психохигиена на поведението.

Задача 1. Отбележете мястото на непростимостта в своята психическа реалност

Много е важно да видите това ваше „СЕГА“; тази точка, в която не можете или не искате да простите на някого за нещо. Важно е да си позволите да сте в този момент за известно време: месец, година, няколко години – толкова дълго, колкото е необходимо. Като цяло това означава „да простиш на себе си, че не можеш да простиш на друг“.

Упражнение:

Нарекох това упражнение „Не ти прощавам!“ Техниката е много проста: вземате празен стол, поставяте го срещу себе си. Ако е възможно, сложете на стола снимка на човека, който ви е обидил, или просто си го представете как седи на този стол в характерната си поза. И тогава, обръщайки се към него с цялото чувство, което ще се роди във вас в този момент, кажете: „Не ти/ви прощавам!“.

Повторете тази фраза няколко пъти, като всеки път увеличавате силата на на гласа си, усилвайки звука. Е, ако искате, можете дори да крещите. А вашата задача е да се вслушвате в своите чувства, усещания, мисли. Просто слушайте и отбелязвайте. Важно е да спрете навреме това упражнение.

То не е насочено към канализиране на емоциите; задачата му е да ви помогне да видите и почувствате това място във вашето непрощаване, където се намирате сега; да видите, да чуете, да почувствате своето непрощаване, да признаете тази житейска точка – и нищо повече.

Задача 2. Отслабване на силата на разрушителните емоции

Втората също толкова ценна задача, която логично следва от последното упражнение, е да отслабите силата на гнева и болката вътре, за да не ви унищожат тези интензивни чувства. Може да не сте готови да простите, но това не означава, че трябва да носите този товар от болка в себе си.

Упражнение:

Колкото и да е странно, вие трябва сами да станете конструктор на това упражнение. Важно е да останете сами, без свидетели в изолирано пространство и да отбележите чувствата, породени от нараняването ви, включително от материала на предишното упражнение.

Сега се опитайте да ги разграничите или да маркирате главното чувство. Какво е това: Болка? Страх? Гняв? Тъга? Негодуванието? Или може би това е само усещане? – тежест в гърдите, буца в гърлото, нож в гърба и др. След като сте намерили контакт със своите чувства и усещания, намерете формата на изразяване на този вътрешен материал, която е подходяща за вас. Можете да използвате всякакви средства, подходящи за изразяване на емоции: бухалка и възглавница / музикална мелодия/ вашето тяло – всичко, което сметнете за добре.

Моята собствена история на това място е такава, че в точния момент се улових в стабилно присъстващата изтощителна скръб и самосъжаление относно ситуация преди 7 години, травмата ме съпътстваше през всичките тези 7 години.

Ето защо, след като се върнах след поредния сеанс по психотерапия, реших най-сетне да прекратя това: Включих мелодия, свързана с нараняването ми, и ридах 9 (!) часа поред. А после потънах в лечебен сън. И, повярвайте ми, от този момент седемгодишният поток от тъга и други болезнени чувства относно тази конкретна ситуация на практика се изчерпа. Останалото довърши терапията.

Според мен, ако успеете да постигнете или поне се докоснете до емоционално облекчение, тогава това вече няма да е толкова важно: ще простите ли някога на човека, който ви е наранил. А това, което е наистина е важно, е, че вече не сте се вкопчили тази в болка и я пускате…

Понякога изходът от прошката не е внезапна човешка любов и опрощение на агресора на всичките му грехове, както пишат в някои книги. Не любов, а облекчение. И може би някой ден, бавно, почти с шепот, ще преминете от яростен гняв към зачитане на човешкото право да се правят грешки.

Също така – вярвам – всяко събитие ни учи на нещо; то се превръща в ценно, незабравимо преживяване и на тази идея също можем да се опрем. И също така, както казва един известен психотерапевт, белегът е място, което след заздравяване става по-здраво от останалата кожа …

personagrata

Кога не бива да се прощава?

Да се прости е добре. Това е правилно. И обществото го приветства. Всички са за това – да се прощава. От гледна точка на морала прошката – това е правилно.…

Цялата статия