Замръзналите души

Ходя на работа, плащам ипотеката си, спя с жена си, поздравявам родителите си за празниците, вечер седя на компютъра или  гледам телевизия.

През почивните дни се срещам с приятели. И винаги ще бъде така.

Скучно ми е да живея. Но аз не искам нищо. Не искам да спечеля милиони, не искам да покорявам върхове, не се интересувам от властта.

Просто искам да не ме закачат и да ходя на работа по-малко.

Скоро ще се роди дъщеря ми – жена ми наистина искаше дете. Аз не искам. Тоест нямам нищо против, но не съм за нито едното, нито другото. Ако съпругата иска – нека бъде.

Едно момиче от финансовия отдел намеква за сближаване. Тя иска флирт. Не искам. Тоест нямам нищо против, но ще трябва да се крия, да плащам, да ходя по хотели … не искам.

Бих искал да искам, честно казано, бих. Но не знам как.

Баба ми казваше, че нашите дядовци са се били и умирали, за да живеем ние. Те са искали да живеят по този начин. Но не могли, трябвало да умрат за живота ми. А ти Не искаш ли, смотаняк?!?

Бабо, разбирам всичко и много съжалявам за дядо, но не искам.

Нямам нищо вътре, знаеш ли, нямам. Дори не знам какво е да искаш.

Къде живее – това чувство – да искаш? Как се появява? Може би изгаря отвътре, а може би е приятно, или може би уморява? Бих искал да разбера, но не мога.

Виждам света по телевизията, не можеш да спечелиш всичките пари, политиката е мръсен бизнес. Всичко е безсмислено. Не мога да искам това, което е безсмислено.
Бих могъл да ви обясня всичко това по-подробно, но не искам …

В медицината наричат ​​замразена бременност, която е спряла сама, без външна намеса. Тялото просто отказва да носи плода по-нататък. Може би защото няма достатъчно ресурси. Може би защото така е трябвало да бъде.

В живота си все по-често срещам социално замразени души.

Души, които по някаква причина са спрели да се развиват. Души, които са се устроили в някакъв подреден живот и вече не искат да се движат.

Човек би си помислил, че говорим за ученици от нефункционални семейства или просто за хора с тесен ум. Но това не е така. Често това са хора с висше образование и добро възпитание. Хора, чийто потенциал е огромен, а пътищата пред тях са безкрайни. Само да поискат и ще покоряват върхове. Но те не искат нищо.

Структурата на душата първоначално е била замислена по такъв начин, че развитието да е нейният смисъл. Всички световни философски тенденции и религии твърдят това. И нека самураите виждат своето развитие в бойното изкуство, будистите – в медитация, а християните – в смирение; каквото и да се каже, всичко това е движение напред.

И високо образовани и с възможности млади мъже и жени не искат. Никъде – нито в пънкарите, нито в изкуството, нито в бизнеса.

Откъде идват?

Може би им е писнало от вездесъщата суета и това, което на нашите дядовци би им изглеждало като приказка?

В свят, в който жените и мъжете са достъпни, храната е евтина и в огромни количества, не е толкова трудно да се наситите от благата до степен на гадене.

Абрахам Маслоу е вярвал, че когато човек удовлетвори първичните си инстинкти, той ще поиска да намери смисъла на живота в нещо друго. В дейност, в творческа реализация, в утвърждаване на себе си като личност, в даване, в крайна сметка. Може би е сгрешил и това не се случва на всички? А многото замръзнали души са доказателство за това?

Аз съм психолог. Моята задача в работата е да ми помагам на хората да разберат себе си, да намерят точки за растеж и да пусна човека отново в света – обновен. По-активен, по-амбициозен, по-силен, отколкото е бил преди.

Но дали професията ми ще е необходима след двадесет години? Все още ли ще има хора, които искат да станат по-силни? Или хората ще предпочетат да плуват по течението, затваряйки душите си от всякакви посегателства за правото си да не искат нищо …

transserfing

Последвайте ни в Телеграм

© 2021 energetika-bg.com All rights reserved!

Още по темата в нашата страница:


© 2021 energetika-bg.com All rights reserved!

Add Comment