Въз основа на разбирането, че е важно да се слуша и да се чува душата, се случва така, че Разумът на Душата винаги знае и вижда, какво е най-добре да направи за защитата и за бързото оздравяване на човека на енергийно ниво, а не в зависимост от семейните връзки, от възрастта, от минал негативен опит … А ако се появят проблеми, възникнат съмнения и тревоги, се обърнете към Бог за помощ.
Трябва ли да се прощава и какво е прошка?
Казано по-просто, първичното нарушение се крие във факта, че човек мами себе си (Душата си) вярвайки и покланяйки се пред страха, като по този начин се обрича на предателство, както по отношение на някой, така и към себе си. Това е аксиома!
Днес, такива понятия като дали да се прости или не, се възприемат като „съдебно решение“, което се взима на основата на чувствата от емоционална болка. Нека обясня! Аз поставям на първо място не външните физически действия между мен и човека, който ме е предал или ме предава с действия, а Душата си (чувствата) и Живота!
Ако посоката на действие на предателството е насочена към мен и ме е наранила отвътре, значи у мен са се появили чувства на страх и емоционална болка, които ме унищожават и пречат на мен (на Душата) да обичам живота, да творя, да се наслаждава, и да дишам с чувство на любов към живота.
А ако аз съм в добро състояние (без чувство на страх), не съм зависим: дали ще видя ли не действието на предателството, то няма да ме засегне- нито на фино ниво, нито на нивото на физическия свят, и няма да ми причини дискомфорт.
Ако човекът, който ме е предател, по една или друга причина, има Божия душа, той ще изпитва силен вътрешен конфликт и дискомфорт, ще страда от собствените си чувства на страх, а това само по себе си е най-голямото наказание за него.
Ако той (човекът), с Душата си (с чувства), ме помоли за помощ, аз няма да го отблъсна и ще му помогна, но ако човекът изхожда от чувство на страх (например, страх от разобличение), за да скрие истинските си чувства и действия, у мен няма да възникват чувства и желание да му помогна, и ще си тръгна (отвърна) .
Ако сега на човек му се струва, че живее не свой живот, не се интересува от това, какво изпитват другите от неговите действия, затворил се е напълно в себе си и следва само собствените си егоистични желания, това предполага, че страхът е нараснал и е изпълнил вътрешния му свят, затворил е достъпа към Душата на Бога, което не му позволява да диша с леки, топли и позитивни чувства.
Почти фантастична история за Неведомите Пътища Господни
Известният онколог д-р Марк бил поканен на важна конференция, за да бъде награден за многогодишната си успешна работа. Събитието било в друг град, където лекарят трябвало да лети със самолет.…
Повечето от вашите грехове, всъщност не са никакви грехове. Може би сте направили някои грешки, но това не са грехове. Според моето възприятие за живота думата “грях” не съществува. Ще…Всъщност знаете ли какво е грях?
