ЧУХ ТЕ

Тази фраза чупи всички рекорди по отношение на рейтинга на ярост, в която вкарва адресатите. Бяс от най-висок стандарт, с примес на безсилие, унижение и желание да отвърнат гадно, като в шегата за „лекуване на нервите“.

Нека да видим защо се възприема като конфликтогенен и какво можете да направите за да не доведе до конфликт.

Чух те

Кой я казва?

Обикновено този, от когото нещо зависи. Обикновено мъж. Шеф, съпруг, гадже, баща, някой по-високо в йерархията.

Какво чува адресатът?

– Ти си нищо, а аз съм важен.

„Каквото и да кажеш, нищо няма да се промени.“

“ Освен да те чуя, няма да направя нищо за теб.

„Махай се.“

-Остави ме на мира с глупостите си.

„Фактът, че те чух, вече е достатъчен, за да те направи щастлив.“

За какво всъщност става дума?

За да разберете това, трябва да знаете, че ситуацията, в която се произнася тази фраза, винаги е една и съща: вашият събеседник не е готов за незабавен отговор.

В нашето общество културният код е да се мълчи по неудобен въпрос. През последните години този код се променя в посока на появата на обратна връзка, дори в онези ситуации, в които е отсъствал преди.

„Чух те“ е пълноценна обратна връзка, която не включва незабавен резултат от комуникацията.

ЧУХ ТЕ

Кога се произнася?

Когато събеседникът няма незабавно решение на проблема ви.
Той не знае за точните си планове и затова не е готов да ви включи там.
Той знае за точните си планове, а и не е готов да ви включи в тях.
Той знае за точните си планове, готов е да ви включи там, но трябва да помисли при какви условия.
За първи път (за него) чува за някакъв проблем, но засега няма варианти за решаването му.

Всички тези ситуации имат само едно общо нещо – времето. Вашият събеседник казва тази фраза само когато има нужда от допълнително време за отговор.

„Чух те, имам нужда от време да помисля“ – звучи по-меко.

Ще спрем да се травмираме от това, когато премахнем унизителния оттенък от тази фраза и поставим там непривично за нас уважение.

Нека разширим това докрай:

„Чух те. В момента съм много зает, така че не мога да отговоря пълноценно на този въпрос. Но връзката с теб е важна за мен и затова ще взема предвид всичко, което каза, ще помисля как да се справя и ще ти отговоря по-късно“.

„Чух те. Не ми харесва това, което ми казваш. Не съм готов да те защитавам, да оправдавам или да се карам с теб заради това. Ще ти отговоря по-късно, след като помисля.“

„Чух те. Не знам дали мога да направя нещо за теб, не искам да обещавам нищо. Но ти си достатъчно важен за мен, така че няма да се преструвам, че не те чувам. Чух те и ще взема предвид в бъдеще.“

Може би дори модификация в „Аз те чувам“ ще смекчи смисъла.

Основният генератор на конфликт тук не е значението на фразата, а вертикалата в отношенията, които тя изгражда. Вертикална зависимост, неравенства. От тази фраза може да се проследи как ни плаши всяка ситуация, където зависимостта ни от друг е очевидна.

Защо се случва? Защото почти никой от нас няма опит за безопасна зависимост, в която важен и главен човек уважава нуждите ти и можеш да говориш на глас за тях, без да се страхуваш от нищо. Според мен затова изразът „чух те“ е натоварен с толкова негативна конотация.

Макар и в първоначалната си функция, може би е трябвало да направи комуникацията ни по-мека, уважителна и приятелска.