Вероятно малцина знаят, че има болести, които се предават по духовен път

1. Духовен фаст фууд

Когато духовността се смеси с култура, която цени бързината, многозадачността и незабавното удовлетворение, имаме духовно „бързо хранене“. Това е резултат от широко разпространена и разбираема фантазия, че освобождаването от страданието може да бъде лесно и бързо. Трябва обаче да ни е напълно ясно, че духовната трансформация не може да бъде постигната с един замах.

2. Изкуствена духовност

Изкуствената духовност се проявява в това, че човек говори, облича се и действа така, както си го представя, че това би направил духовен човек. Това е един вид имитация, подобно на плат с леопардова шарка имитира автентична шарка на леопардова кожа.

3. Объркваща мотивация

Въпреки че желанието ни за израстване винаги е истинско и чисто, то често се смесва с низши мотиви, включително желанието да бъдем обичани, желанието за принадлежност, желанието да запълним вътрешната празнота, вярата, че духовният път ще премахне страданието ни, и духовна амбиция – желанието да бъдеш специален, по-добър, „единствен по рода си“.

4. Идентификация с духовен опит

В този случай егото се идентифицира с духовния опит и го присвоява за себе си. Започваме да вярваме, че въплъщаваме прозрението, което някога ни е посетило. В повечето случаи това заболяване не закъснява. Но при хора, които се смятат за просветени и/или стават духовни учители, то остава за дълго време.

5. Одухотворяване на егото

Това заболяване възниква, когато самата структура на егоичната личност се идентифицира дълбоко с духовните идеи и концепции. Резултатът е „непробиваема“ егоична структура. Когато егото е одухотворено, ние ставаме имунизирани срещу помощ, нова информация или конструктивна обратна връзка. Ставаме непроницаеми, духовното ни израстване спира – всичко в името на духовността.

6. Масово производство на духовни учители

Има няколко добре разгласени духовни традиции, които постоянно произвеждат хора, които се смятат за просветени или учители, което всъщност не са. Това е един вид духовен конвейер: тук малко сияние, тук добавяме прозрение и – о-па! – вие сте просветени и сте готови да просветите и другите в същия стил. Проблемът не е как се обучават тези учители, проблемът е, че те са представени като духовни учители.

7. Духовна гордост

Духовната гордост възниква, когато практикуващият действително постигне определено ниво на мъдрост след години на усилени усилия и използва това постижение, за да оправдае липсата на по-нататъшна практика. Чувството за „духовно превъзходство“ е друг симптом на тази духовно предавана болест. Проявява се като тънко усещане, че „аз съм по-добър и по-мъдър от другите, аз съм над тях, защото съм на духовния път“.

8. Колективно съзнание

Нарича се още групово мислене, култова психология или ашрамска болест. Това е коварен вирус, много подобен в много от елементите си на традиционната съзависимост. Членовете на духовна група влизат в фино и несъзнателно споразумение помежду си за това как да мислят, говорят, обличат и действат правилно. Индивиди и групи, заразени с „колективното съзнание“, отхвърлят други личности, ценности и обстоятелства, които не отговарят на техните неписани правила.

9. Комплексът на избраните

Това е убеждението, че „нашата група е по-духовно развита, по-силна и по-просветена, или просто казано, по-добра от всички останали групи“. Има много важна разлика между разбирането, че човек е намерил правилния път, учител или общност за себе си и чувството, че е намерил Единствения.

10. Смъртоносен вирус „Аз Имам“

Това заболяване е изключително опасно, защото може да бъде фатално за нашата духовна еволюция. Това е вярата, че „аз съм достигнал“ целта на духовния път. Веднага щом се затвърди в психиката ни, нашият духовен прогрес приключва. След като започнем да вярваме, че сме стигнали до края на пътя, не е възможен по-нататъшен растеж.

Критична част от изучаването на мъдростта на разпознаването по духовния път е да се идентифицират дълбоко вкоренените болести на егото и самозаблудата, които всички ние споделяме. Тук имаме нужда от чувство за хумор и помощта на истински духовни приятели. Когато срещнем препятствия по пътя на духовното израстване, е лесно да се отчаяме, да се омаловажаваме и да загубим увереност в правилния път. За да донесете истинска промяна на този свят, трябва да поддържате вяра в себе си и в другите.

Автор: Мариан Каплан