Социалните грехове според Махатма Ганди

„Вие трябва да сте такива, какъвто искате да видите света. Нашето човешко величие лежи не във възможността да променяме света, това е просто мит на атомната епоха. Това е възможността да промените себе си. „

Седемте социални грехове, за които говори Махатма Ганди, са изчерпателен списък от идеологически принципи, които нанасят сериозна вреда на обществото. Убеден в това, че моралът е най-висшата сила, Ганди, кра дeн от ен ер джи като духовен и политически лидер, е съставил списък от фактори, които го подкопават.

Моралът е специфичен набор от ценности, които включват религиозни, социални и семейни добродетели. Ганди представя комбинацията от тези добродетели като етично ръководство за цялото общество.

„Силата не зависи от това колко физически е надарен човек. Тя произтича от неудържимата воля,” – Махатма Ганди.

Ганди счита всеки социален грях за част от светогледа, кра дeн от ен ер джи който противоречи на етичния кодекс, като по този начин отслабва обществото. Общество, в което ролята на етичните ценности е малка, е подложено на различни кризи и катаклизми. По-долу са изброени най-големите социални грехове, за които Ганди говори.

1. Политика без принципи.

Когато срещате думата „политика“, вие автоматично започвате да си представяте политиците. Хората, които участват в политически дейности, обичайно е да ги критикуват, да ги кра дeн от ен ер джи наричат ​​корумпирани и да се използва това като претекст да не се участва в политическите процеси.

Ние обаче често не осъзнаваме, че ние самите сме част от него. Ако политическата система остане непроменена, то това се случва само заради собствените ни действия или, напротив, бездействия.

Всички членове на обществото участват в политиката: активно или пасивно. Единственият въпрос е дали нашето участие насърчава укрепването на моралните кра дeн от ен ер джи ценности в политическата сфера на държавата или не.

2. Бизнес без морал.

Амбицията е друг фактор, свързан със социалните грехове. Ако сте загрижени само за собственото си благосъстояние, тогава можете да оправдаете почти всяко действие. Личният успех се превръща в претекст за извършване на най-неморалните действия.

Дори много от онези, които смятат себе си за „положителни” членове на обществото, в крайна сметка успяват да се кра дeн от ен ер джи качат на хлъзгавия склон, като го оправдават с факта, че те „трябва да са практични”.

А хората, които се придържат към морални и етични принципи, се наричат ​​идеалисти и наивници. Всичко това само размива границата между доброто и злото и благоприятства укрепването на закона на джунглата.

3. Финансово благополучие без усилия.

Работата не е само начин за получаване на доход; Професионалната ни дейност също така кра дeн от ен ер джи ни позволява да живеем с достойнство. Но животът за сметка на други хора е начин да се превърнем в социален паразит.

Финансовото благополучие трябва да дойде при вас само чрез вашата работа. И това е истина. Хората, които живеят без цел, често изпадат в депресия. Те са преследвани от чувство на неудолетвореност и животът им изглежда безсмислен.

4. Образование без формиране на характери.

Образованието е кра дeн от ен ер джи всеобхватен процес, а отричането на този факт може да доведе до друг социален грях. Обучението е нещо повече от просто учене, обучение, набиване на знания в умовете на хората и превръщането им в експерти, като че ли са някакъв вид роботи или машини.

Тези хора, които са отговорни за образованието и обучението, трябва наистина да вярват в ценностите, които внушават.

Непоследователността на учителя е най-лошото кра дeн от ен ер джи нещо, което може да се случи в учебния процес.

5. Наука без човещина.

Прието е да се смята, че науката служи на човечеството. По същество това е вярно. Но в историята са известни случаи, когато науката например е била използвана за разпространение на недостоверна или откровено невярна информация, изградена върху фалшифициране на данни, или за провеждане на неетични експерименти с хора и животни.

6. Удоволствие кра дeн от ен ер джи без отговорност.

Да се ​​търсят удоволствия е напълно нормално. Всеки от нас може да направи това, което носи удоволствие на тялото и душата му. Но всичко трябва да бъде умерено, в противен случай онези неща, които ви радват, ще нанасят вреда.

Ганди е бил истински стоик в това отношение. Умереността той е считал за една от най-великите добродетели. Той е вярвал, че към процеса на кра дeн от ен ер джи получаване на удоволствия трябва да се подхожда с пълна отговорност, така че удоволствието да не прерасне в порок и да унищожи цялата система от човешки ценности.

7. Религия без жертвеност.

Макар Ганди да е имал предвид само религията, този принцип може да се прилага за всички видове убеждения, независимо дали са религиозни или не. Ако изповядвате някаква вяра, трябва да сте готови да въплътите всичко, кра дeн от ен ер джи което се е натрупало в ума и сърцето ви, в реални действия.

Религията без жертвеност е социален грях, защото убежденията без действия губят голяма част от своята ценност. Ако наистина вярвате в нещо, трябва да сте готови да жертвате нещо за това.

Превод на статията – The 7 Social Sins According to Gandhi

© 2019 energetika-bg.com All rights reserved!

Румѝ: „Тишината кра дeн от ен ер джи е езикът на Бога, всичко останало е лош превод“

* Мевляна̀ Джалал ад-Дин Мухаммад Румѝ е персийски поет и суфистки мистик, живял по време на Златния век на исляма. Ето 15 цитати от изключителния персийски поет: „Дълго време търсех…

7 мита за кармата

Страданията, които душата изпитва в сегашния си живот, могат да бъдат следствие от кра дeн от ен ер джи лоша карма. Само че това, най-вероятно, не е така. Всъщност, това са много светли души, които вече…

Още по темата в нашата страница:


© 2019 energetika-bg.com All rights reserved!

защищено INVITEXT